Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Погледна стъклената карта отново.
Все едно бе влязъл в чужд сън. Синият оттенък на стъклото изчезна, сякаш той бе преминал през някакъв воал… гледаше в някаква стая — тъмна, уютна стая с голям червен диван, висящи полилеи и луксозни килими — и после, точно затова почти бе изпуснал стъклото първия път, картината помръдна, все едно той самият вървеше или стоеше и оглеждаше салона, и видя хора, хора, които гледаха право в него. Не чуваше нищо, освен собственото си дишане, но иначе умът му бе изцяло навлязъл в пространството на тези образи — движещи се образи — като снимки, но същевременно различни, някак по-живи и не толкова резки, по-триизмерни и неразбираемо натоварени с усещания, с усещането за копринена рокля, фусти, вдигащи се около краката на жена, сатенената й кожа под фустите и после мъж, който се намества между краката й — Свенсон някак си усети как тя се усмихна. Главата й се отпусна на дивана — защото сега виждаше тавана и усети как косата й увисва покрай лицето и шията й — лице, което носеше маска, осъзна той — и после усещанията в слабините й — сладостни, прекрасни — докато, явно — разбра по плавното усещане, което премина по тялото му — мъжът проникваше в нея. След това образът леко се извъртя, защото жената обърна глава настрани. И на стената зад нея едва се видя част от голяма огледална стена. За миг Свенсон зърна отражението на мъжко лице и на стаята зад него. Мъжът бе Карл-Хорст фон Маасмерк.
Жената не беше Лидия Вандаариф, беше с кестенява коса. В стаята зад принца Свенсон с ужас видя други хора — зрители? — и още нещо зад тях — отворена врата? Прозорец? — но се отказа и с повече усилия, отколкото очакваше, откъсна поглед от картата. Какво гледаше? Погледна се с тръпка на срам — беше се възбудил. Освен това — опита се да проясни мислите си — беше усетил моменти от сношението, които не бе видял… как жената се докосваше сама, за да си достави удоволствие и да се овлажни, как Карл-Хорст разкопчаваше панталоните си, както и самия момент на проникването… всичко това, осъзна той, идваше от гледната точка, от преживяването на жената, макар да не бе видял в картата самите моменти. Пое си дъх и отново впи поглед в стъклената карта, потъна в нея, все едно влизаше в дълбок басейн: първо празния диван, после жената, която повдига роклята си, после принца, който се намества между краката й, сливането, жената обръща глава, огледалото, отражението и миг по-късно отново празния диван — и цялата сцена се повтори… и после пак.
Какво беше намерил? Все едно усещанията на тази жена бяха пленени и някак пренесени в този малък прозорец. И коя беше жената? Кои бяха зрителите? Кога се бе случило? И кой бе казал на принца къде и как да скрие картата? Погледна отново в нея и откри, че като се съсредоточи, може да забави хода на движението, да се задържи на отделен момент с почти непоносимо приятен резултат. Задържа се решително на момента с огледалото и внимателно разгледа отражението. Хората — десетина мъже и жени — също носеха маски. Не позна никого. Премина по-нататък и видя, в последните секунди, отворена врата — сигурно някой бе излязъл от стаята — и зад нея прозорец, вероятно далеч, на който пишеше нещо — обърнатите букви Л-Я. Отначало помисли, че гледа към някаква кръчма и това е надписът с името й, но колкото повече мислеше за лукса в стаята и за елегантността на групата, както и за разстоянието между вратата и прозореца с буквите, му се струваше все по-малко вероятно да е кръчма или ресторант.
И изведнъж се сети. Хотел. Хотел „Сен Роял“.
След пет минути беше в каретата и се носеше към вероятно най-уважавания хотел в града, картата и револверът бяха в джобовете на палтото му. Възнамеряваше да открие принца и да се увери, че глупакът е в безопасност. А ако успееше да разбере нещо за произхода и направата на стъклената карта, щеше да му е много интересно, защото това доказваше как за пореден път Карл-Хорст се е замесил с хора, чиито амбиции не разбира. Макар да бе оценил зловещите възможности на изобретението, Свенсон знаеше, че истинската му важност е много по-обхватна и надминава неговото прекалено бавно въображение.
Влезе в „Сен Роял“ и небрежно погледна към предните прозорци и буквите, чието отражение бе видял. Бяха от лявата му страна и докато вървеше натам, се опита да прецени коя е вратата, през която бе видял прозореца. Не успя. Стената, на която би трябвало да бъде, бе гладка и цяла. Той се приближи, запали цигара и безрезултатно заоглежда стената отблизо. Близо до него висеше голямо огледало с тежка златна рамка. Той застана пред него и видя собственото си разочарование. Огледалото бе голямо, но стигаше на три стъпки над пода — отзад едва ли се криеше вход. Свенсон въздъхна и огледа фоайето — влизаха и излизаха гости, седяха на различни кожени дивани. Понеже не знаеше какво друго да прави, тръгна към рецепцията и докато минаваше покрай главното стълбище, отстъпи встрани, за да направи път на две жени, които слизаха, и им кимна любезно. И изведнъж го заля аромат на сандалово дърво. Вдигна смаяно очи и видя дългата кестенява коса на едната жена и деликатната извивка на тила й. Беше жената от стъклената карта — сигурен беше — толкова силно отекваше парфюмът й в ума му, въпреки че Свенсон знаеше, че не го е помирисвал никога и със сигурност не го беше помирисал в картата. Въпреки това познаваше точното взаимодействие между парфюма и тялото на тази жена — не знаеше как — така интимно, както самата тя.