Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
На път към вратата Нефертити грабна меча си, оставен върху една от масичките. Шадуф набързо й обясни всичко, докато тичаха надолу по стълбите. Когато принцесата осъзна мащабите на заговора, гневът я накара да ускори крачка.
В края на коридора се издигаше огромна врата, инкрустирана със злато. Нефертити влезе, без да почука.
Леглото на фараона бе обърнато с лице към балкона. Въпреки топлия бриз в помещението се носеше острият, парлив мирис на мехлеми и масла. Под тънката завивка лежеше слаб мъж с бледа кожа. Целият бе кожа и кости.
Когато нахълтаха вътре, младата жена, клекнала до леглото, скочи на крака. Изгледа ги стреснато, преди да познае Нефертити.
— Сестро, каква е тази суматоха? Уплаши ме до смърт!
Макар девойката да бе няколко години по-възрастна от Нефертити, приликата между двете бе очевидна, еднакви бяха дори подутите им зачервени очи. Сестрата на Нефертити обаче изглеждаше по-изискана и грациозна. Ръцете и лицето й бяха грижливо напудрени, а очите й — очертани с плътни черни линии.
Джейк огледа стаята. От лекаря нямаше и следа.
— Лейла — попита Нефертити, — къде е Тутмос?
Сестра й поклати глава, сякаш не разбираше за какво е всичко това.
— Излезе. Каза, че щял да приготви друг еликсир, който трябвало да помогне на татко. Ще се върне след залез.
Джейк се обърна към Нефертити.
— Явно тогава възнамерява да даде втората доза на фараона.
— Кои са тези? — попита Лейла. Тихият й глас бе наситен с тревога. Определено не притежаваше самообладанието на по-малката си сестра.
Нефертити огледа Джейк и приятелите му, чудеше се как да ги представи.
Пиндор излезе напред. След като видя отново Нефертити, доброто му настроение се върна.
— Ние сме приятели — запелтечи той. — Нали?
Очевидно искаше да бъде нещо повече от приятел на принцеса Нефертити.
— А аз съм от семейството — каза Шадуф и пристъпи напред.
Когато Лейла осъзна кой стои пред нея, изражението на лицето й се смени от смайване през ужас до радост. Подобно на сестра си, тя го прегърна сърдечно и остана в обятията му, сякаш можеше да подели с чичо си товара, който носеше.
Срещата им бе толкова трогателна. Марика плъзна ръка в дланта на Джейк и стисна пръстите му, сякаш за да сподели радостта на Лейла и Шадуф.
Но Лейла бе също толкова принцеса, колкото и Нефертити. Гневен облак премина през обилно напудреното й и тежко гримирано лице.
— Трябва да известим стражата на фараона. Ще наредя незабавно да арестуват Тутмос!
— А също и Кре — настоя Нефертити с не по-малко жар в гласа. — И всичките му жреци!
Лейла се запъти към вратата. Посочи меча на сестра си:
— Пази татко!
Излетя навън с решимостта на сокол, зърнал плячка.
Шадуф отиде до леглото и се взря тъжно в брат си. И двамата бяха пострадали от ръцете на Кре, но Джейк знаеше кой е истинският господар, скрит зад цялата тази жестокост на Кръвта на Ка — Калверум Рекс, Кралят на черепите.
Нефертити застана до вуйчо си:
— Ще се събуди ли?
Шадуф я прегърна със здравата си ръка.
— Разбира се. Дори само за да ме укори, че съм умрял преди него.
Старецът отново се изкикоти лудешки, но бързо потисна смеха си.
Ба’чук се изправи на крака. Миг преди това бе пропълзял на четири крака край леглото. Дълбоко разположените му очи се взираха в Джейк изпод тежките му вежди. Нещо не беше наред, но Ба’чук не искаше да го каже на всеослушание.
Джейк отиде при него, последван от Марика и Кейди.
Ба’чук ги накара да клекнат и посочи нещо под нощната масичка. На пода лежеше черната стъкленица с форма на сълза. Беше празна. Върху тъмната й повърхност се открояваше бял като пудра отпечатък.
Джейк си спомни лицето на лекаря. Той носеше червен руж.
Кейди също разбра какво означава това.
— Лейла носеше същата бяла пудра.
Не се съмняваше в преценката на сестра си. Ставаше ли въпрос за гримове, тя можеше например да разпознае от сто крачки всеки нюанс на червения гланц за устни.
Джейк скочи на крака. Всички погледи се насочиха към него. Той посочи към изхода.
— Трябва да изчезваме оттук! Веднага!
В този миг вратата рязко се отвори. В стаята се втурнаха мъже в черни наметала, последвани от въоръжени дворцови стражи. Разделиха се на две, за да пропуснат магистър Кре.