Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Сърцето ми се свиваше, че бях толкова близо до стария си дом, а не можех да прекрача прага. Така ми се искаше да се поразходя отново из западното крило и да постоя тихо при параклисчето, където Шимако беше сложила край на живота си. Копнеех да чуя отново как дървеният под пее под стъпките на Кавашима и да вдъхна уханието на храната, донесена от Прошка. Толкова много неща се бяха случили, откак напуснах тази къща, но чувствах, че за добро или за лошо тя винаги ще си остане част от мен.
Останах отвън до късно, чак до появата на първите светулки, но Прошка така и не излезе. Видях я чак след три дни и я проследих до добре познатото ми магазинче за опиум, където се престраших да я извикам по име. Тя се обърна и ме позна мигновено. После ми каза, че гласът ми ме е издал, и ме увери, че наистина изглеждам съвсем различно от малката господарка, която помни. Самата тя си беше все същата мила, стара Прошка, но ръцете й бяха започнали да треперят и от време на време покашляше. Беше доста бледа, което говореше, че прекалява с опиума, а живият й някога поглед беше угаснал.
Заведох я у дома, седнахме на верандата и пихме саке, от което лицето й поруменя. Тя знаеше, че съм избягала от Ганджурджав, и ми каза, че когато това стигнало до ушите на Кавашима, той бил толкова разгневен, че забранил да се произнася името ми и заявил, че вече съм мъртва за него.
Прошка изживяваше старините си спокойно, но ми каза, че без мен вече никъде не се чувствала у дома си. След моето заминаване вече нямало с кого да споделя последните клюки, а китайската й душа се чувствала самотна и неразбрана. Нямаше търпение да ми разкаже новините около семейство Кавашима и само при мисълта за това изведнъж се оживи.
Научих, че Нацуко приела забраната да се произнася името ми с нескрито задоволство и че в моето западно крило вече се били настанили Хидео и коравосърдечната Таеко — младата му съпруга, която знаела само да се оплаква и да пръска пари.
Тешима напълно бил изгубил разсъдъка си. Често се налагало да го издирват по улиците, където се лутал без посока. Двете селски момичета издевателствали над него, като му сервирали блудкава супа, къпели го с хладка вода и масажирали твърде силно старите му кокали. Били оставили ноктите му да израстат и спрели да почистват зъбите му. Нощем спели от двете му страни, за да го събудят навреме, преди да се е подмокрил в леглото. Но после нарочно го „забравяли“ и го оставяли да стои с часове на гърнето.
— Гледа като обезумял — поклати глава Прошка. — Като грешник, осъден на вечни мъки.
Не можех да го жаля, както не го жалеха и момичетата, които не бяха видели нищо добро от него и сега си връщаха.
— Да, те поне сега могат да си поживеят — каза Прошка сякаш в отговор на мислите ми. — Запазват за себе си хубавата храна, а на него оставят огризките. Разбира се, ако Кавашима разбере за това, ще си изпатят, но те са хитри, досущ като стария Тешима преди време и всичко им се разминава безнаказано.
След тази наша първа среща Прошка започна да ми гостува всеки следобед. Обичах да си бъбря с нея и да научавам новини за семейство Кавашима. Тя ми готвеше, също както в старите времена, носеше ми опиум и вечер, преди да си тръгне, сресваше косата ми. Научи Миура на някои от своите китайски рецепти и й разказваше за „подвизите“ ми като малка. Бях героиня на цял куп истории и всичките ми приключения завършваха благополучно.
Прошка ми каза, че Нацуко се отнася добре с нея и дори често й прави малки подаръци. Понякога двете се разхождали в градината и Нацуко се унасяла в спомени за щастливите времена, когато сестра й Шимако била жива. Тя никога не споменавала името ми, все едно не бях съществувала, но беше мила с Прошка, за което й бях благодарна. Защото, макар и да повтаряше, че й липсвам, Прошка беше намерила дом, в който щеше да изживее старините си спокойно.
Кавашима си имаше нова, по-млада гейша в Токио и прекарваше много време в компанията й. Предишната му гейша, онази в Осака, останала със стотина кимона и с надеждата пак да й излезе късметът с някой богат и щедър мъж.
През 1926 г.. в началото на зимата, Тамура ми изпрати един политик на име Сесю Ханаока. Сесю произхождаше от богато, уважавано токийско семейство, занимавало се с търговия на вино, чай и сол в продължение на цял век. Той имаше най-белите зъби, които съм виждала, и много тъмна коса и очи. Беше невероятно щедър и въпреки че вече беше платил на Тамура огромна сума за правото да е на челно място в списъка ми, непрекъснато ме отрупваше с подаръци. Къщата започна да се пълни с топове фина коприна, вносни парфюми, нанизи от перли и златни запалки, а запасите от най-скъп тютюн и алкохол не свършваха.