Тайната история

Възнамерявах да остана при Хенри само няколко дни, тъй като се връщах на работа при доктор Роланд в понеделник, но в крайна сметка останах до началото на новия семестър. Не можах да разбера думите на Бъни, когато бе казал, че с Хенри се живее трудно. Той бе най-добрият съквартирант, който някога съм имал: тих, подреден и обикновено си стоеше в неговата част на жилището. Често го нямаше вкъщи, когато се прибирах от работа. Никога не ми казваше къде ходи, аз никога не попитах. Понякога, когато се приберях, той бе приготвил вечеря — не бе изтънчен готвач като Франсис, приготвяше прости неща като печено пиле с картофи, ергенска храна — седяхме на масата за карти в кухнята, хранехме се и разговаряхме.

Дотогава бях привикнал да не си пъхам носа в личните му дела, но една вечер любопитството ми надделя и го попитах:

— Бъни все още ли е в Рим?

Преди да отговори, измина известно време.

— Предполагам — отвърна той и остави вилицата. — Беше там, когато тръгнах.

— Защо не се върна с теб?

— Не съм сигурен, че искаше да си тръгва. Бях платил наема за целия февруари.

— Накарал те е да платиш наема?

Хенри лапна още един залък.

— Честно казано — продължи той след като го бе сдъвкал и преглътнал, — каквото и да твърди Бъни, той няма пукнат цент, баща му също.

— Мислех, че родителите му са заможни — отбелязах объркано.

— Не бих казал — каза спокойно Хенри. — Може би някога са имали пари, но са ги похарчили много отдавна. Ужасната им къща сигурно е струвала цяло състояние, а и цялото това размотаване по яхт– и голф-клубове, изпращането на синовете им в скъпи училища — затънали са до ушите в дългове. Може да изглеждат богати, но нямат пукната пара. Подозирам, че господин Коркоран скоро ще фалира.

— Бъни си живее доста добре.

— Откакто познавам Бъни, той никога не е имал нито цент джобни пари — язвително каза Хенри. — Но пък има скъпи вкусове. В това се крие нещастието.

Продължихме да се храним сред тишина.

— Ако бях на мястото на господин Коркоран — след известно време каза Хенри, — след гимназията бих въвел Бъни в бизнеса или да се постарая да получи професионално образование. Бъни няма какво да търси в колеж. Дори не е можел да чете до десетгодишна възраст.

— Рисува добре.

— И аз мисля така. Но не е достатъчно талантлив, за да получи стипендия. Трябвало е да го дадат да се обучава при някой художник, вместо да го пращат по всичките онези скъпи училища за преодоляване на проблеми с ученето.

— Изпрати ми доста добра карикатура на двама ви до статуята на Октавиан Август.

Хенри издаде остър, раздразнен звук.

— Беше във Ватикана. През цялото време правеше забележки за жабарите и католиците на висок глас.

— Поне не говори италиански.

— Говори го достатъчно добре, за да си поръча най-скъпото всеки път, когато отидехме на ресторант — рязко отвърна Хенри и аз реших, че е по-добре да сменя темата.