Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Опита да се засмее, но не намери смях в сърцето си.
Каза, че организацията на световен форум по криминалистика вървяла по-добре, отколкото очаквал, и изреди имената на тези, които се били съгласили да преподават или да участват.
Кимнах, искрено впечатлен.
- Да - каза той. - Най-големите. - И ме погледна. - Освен един...
Не ми даде шанс да отговоря.
- Книгата ти оказа огромно влияние - продължи той. - След като си тук, вероятно не си даваш сметка, че няма голям професио...
- И затова си дошъл в Париж - прекъснах го. - За да ме вербуваш за каузата.
- Отчасти. Разбира се, първата ми цел беше да разреша загадката с Джуд Гарет, но сега, след като това стана, има шанс да дадеш своя принос. Знам, че не можем да кажем кой си в действителност, така че може да бъдеш дългогодишен изследовател на Гарет. Доктор Уотсън, ако той е Холмс. Човек, който му е помагал...
- Млъкни! - казах му. Вероятно не беше свикнал да чува такива неща. Бях забил поглед в масата и когато вдигнах очи, заговорих достатъчно тихо, за да ме чува само той. - В този момент - продължих - смятам да наруша всички правила на бившата си професия. Ще ти кажа истината за нещо. Това сигурно е единственият път, когато ще чуеш такива неща от човек от моя бизнес, така че слушай внимателно. Това, че ме намери, е забележителна работа. Ако някога направя второ издание на книгата си, ще го включа. Брилянтно е.
Той сви леко рамене - беше поласкан, струва ми се, наистина горд, но твърде скромен, за да го покаже.
- Ти си открил много имена, разкрил си доста легенди, но не си открил нищо за истинската ми работа за страната ни, нали?
- Да - отговори Брадли. - Но и не съм искал такова нещо. Смятах, че щом всичко това е чак толкова секретно, по-добре да си остане такова.
- За това си прав. В такъв случай ще ти кажа. Задържах хора, а тези, които нямаше как да задържа, убивах. Поне в три случая първо задържах, после убивах.
- Боже! - прошепна той. - Нашата страна прави това?
- Мисля, че детективите от отдел „Убийства“ и съдиите имат квалификация за такива деяния, нали? Но честно, тези деяния може да са сериозна тежест за духа... особено с напредването на възрастта. Ще ти кажа едно обаче - никой никога не е имал основания да ме обвини в дискриминация. Винаги съм се стремил да съм безпристрастен в работата си - а съм имал работа с католици и араби, протестанти, атеисти и поне с неколцина евреи. Нямам само зороастрийци. Повярвай ми, щях да ги включа, ако знаех кои са. Бедата е, че немалко от тези, на които съм навредил, не са активно практикуващи християнските принципи, както бихме ги нарекли ти и аз. По-конкретно, не обичат да обръщат другата буза. Познаваш ли сърбите? Още са гневни заради битка, която са загубили през 1389-а година. Разправят, че хърватите и албанците били по-лоши. За такива хора няколко десетилетия са по-кратки от уикенд. Казвам ти го, за да можеш да разбереш - дойдох в Париж, за да живея анонимно. Опитвам се да се добера до нормалния живот. Новината, която научих тази вечер, не е никак добра, така че не смятам да се занимавам с никакви семинари. Единствената ми грижа е да остана жив.
Станах и му подадох ръка.
- Сбогом, Брадли.
Стиснахме си ръцете и този път той не направи опит да ме спре. Масите наоколо бяха опустели и полицаят изглеждаше тъжно и самотно сред свещите, докато крачех към изхода.
- Късмет! - подвикнах му. - Семинарът е отлична идея. Страната има нужда от такова нещо.
Обърнах се да продължа - и пред мен застана някаква жена.
Усмихна се.
- Разбирам от изражението на мъжа си, че отговорът е бил „не“.
Беше Марси. Брадли вероятно ѝ беше казал къде сме, когато ѝ позвъни.
- Точно така - отвърнах. - Не мога да участвам. Той знае защо.
- Е, благодаря за отделеното време все пак - каза тя тихо. - За това, че сте го изслушали.
Нямаше гняв или недоволство - единствената ѝ грижа като че ли беше благополучието на мъжа ѝ. Харесах я моментално.
Брадли извърна лице, за да не ни гледа, и поиска сметката.
- Знаете ли, Бен ви се възхищава неимоверно - добави Марси.
- Едва ли ви е казал, но прочете книгата ви три пъти, просто за удоволствие. Казва, че му се ще да може да направи и половината от нещата, за които пишете.