Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Аз съм пилигрим
Аз съм пилигрим - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Аз съм пилигрим

Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:

По следите на съвършеното престъпление...
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 268
Перейти на страницу:

Брадли млъкна. Може би мислеше за чудеса. За момент, когато заговори отново, гласът му потрепери, но той успя да се овладее.

-      Доста по-долу човек на средна възраст, не в идеална физическа форма, чува за човека в стола-носилка горе и започва да вика. Призовава доброволци, които да се върнат и да свалят нещастника. Отзовават се трима. Обикновени хора. Връщат се нагоре, вземат стола и избират правилната посока - не го носят нагоре, слизат надолу. През тълпата, дима, водата и завоите, които са адски тесни.

Млъкна отново.

-      Носят го така шейсет и седем етажа! И знаеш ли какво откриват, когато стигат долу? Че няма изход. Толкова са се забавили, че срутването на южната кула е дестабилизирало съседната. Пред тях има само срутен бетон. Зад тях - огън.

Брадли сви рамене. Аз мълчах - какво можех да кажа, дори и да успеех да овладея гласа си да не трепери? „Скръб не потъва“, само това можех да мисля.

-      Връщат се назад, намират вратата към мецанина, влизат във фоайето. Малко след това всичко отива по дяволите, защото сградата се срутва. Онзи с инвалидния стол и двама от спасителите му някак оцеляват, но другите двама - не. - Млъкна за момент. - И знаеш ли какво отне живота им, Камбъл?

-      Състраданието? - предположих.

-      Точно така. Както казах, не ги убива падаща мазилка или огън. Убива ги проклетият опит да помогнат на друг. Заради това е гневът ми. Къде е справедливостта тук?

Пое си дъх, после добави по-меко:

-      Не бях сигурен, че искам да живея в такъв свят.

Разбрах, че Брадли е посетил Кота нула в повече от един смисъл. Представих си го в снега и мрака, дребна фигура сред декарите пустота, където някога се издигаха кулите близнаци, която полага усилия да открие причина да живее.

За щастие Марси била с него и той ми каза, че се държели за ръце, когато ѝ разказвал за отчаянието си. „Е, и какво ще направиш сега?“ - попитала го тя спокойно.

Брадли ми каза, че я погледнал объркано, нямал представа какво има предвид. „Да, разбрах те, Бен - не искаш да живееш в такъв свят - казала му. - Добре. Обаче, както казват хората, смяташ да се оплакваш от тъмнината или смяташ да запалиш свещ? Ще те попитам още веднъж: какво смяташ да направиш?“

Това е Марси - била дотолкова обръгнала, че вече не отстъпвала и на сантиметър.

-      Беше права, разбира се - продължи Бен, - и обсъждахме какво да направим през целия път до вкъщи. Заради раните ми не знаех кой знае колко за разследванията на атентатите, така че докато се прибирахме пеша, тя ми разказа, че петнайсет от деветнайсетте похитители били саудитци, че семейството на Бен Ладен било прогонено от страната след атентатите, че повечето от извършителите пребивавали в Щатите с изтекли визи и няколко се научили да управляват самолет, но не проявявали особен интерес към приземяването. Стана ясно, че макар и да са допуснали десетки грешки, терористите пак са били по-добри от нас - и ако някой се съмнява, в района ми има три хиляди жертви, които го доказват. Когато наближихме, осъзнах, че се оформя идея. Работих по нея през нощта, а на следващия ден, понеделник, отидох в Нюйоркския университет и запалих свещта.

Каза, че в голям офис с изглед към площад „Вашингтон“ обяснил пред ръководството на университета, че иска да постави началото на нещо, което би могло да стане известно колкото Световния икономически форум в Давос - ежегодна поредица лекции, семинари и майсторски класове за водещите криминалисти от целия свят. Място, където да се споделят нови идеи и да се демонстрират последните постижения на науката. Модератори щели да бъдат топекспертите в тази сфера, без ограничения по специалност и принадлежност към една или друга агенция.

-      Посочих през прозореца - продължи Брадли - към мястото, където някога се издигаха кулите близнаци. „Такива хора ще се появят пак - казах им. - И следващия път ще са по-добри, по-умни, по-силни. Ние също трябва да сме - всички ние, които се занимаваме с разследвания, имаме една съвсем ясна цел - следващия път трябва да ги изпреварим“. В стаята имаше единайсет души и прецених, че съм спечелил на своя страна трима от тях, така че им разказах историята за човека с инвалидния стол и им напомних, че са най-близкият до Кота нула университет - и че имат особена отговорност. Ако те не организират събитието, кой друг? Накрая половината от тях бяха засрамени, някои се просълзиха, и всички гласуваха единодушно. Може би догодина трябва да се кандидатирам за кмет.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 268
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)