Аз съм пилигрим

Отпи кафе, но видях, че не му е до него. Печелеше време, опитваше да реши по какъв начин е най-добре да продължи. Аз чаках - за мен той беше спечелил правото да се бави, колкото прецени, че е му е нужно.

-      Питал ли си се някога колко хора с увреждания са били на работа в кулите тогава? - попита накрая. - Аз също не се бях замислял - продължи той, - до след като удариха самолетите. Разбира се, ако си в инвалидна количка, проблемите ти са много по-тежки, отколкото на останалите - не можеш просто да слезеш с асансьора. Всички знаем, че е така, нали? Има табели, които ни предупреждават в случай на пожар да използваме стълбите. Ами ако не можеш да ходиш? Ако някога попадна в горяща сграда, господин Камбъл, искам единствено да съм в състояние да използвам краката си. Просто равен шанс да избягам или да умра. Не е много, нали? Равен шанс. Имаше един тип - работеше във фирма за финансови услуги, - който беше присъствал на всички противопожарни тренировки и знаеше къде е столът му за евакуация. Виждал ли си как изглеждат тези столове? Прилича на обикновен алуминиев стол, но има дълги дръжки, с които могат да го вдигнат и пренесат четирима души. Беше парализиран от кръста надолу и вероятно е бил горд, че е преодолял недъга си и си е намерил работа. Може да е имал жена и деца, не знам. Единайсети септември беше първи учебен ден за децата и много хора закъсняха. Заради това бил сам в офиса в северната кула, когато самолетът на „Америкън Еърлайнс“ връхлетял. От удара инвалидната му количка изхвърчала до средата на стаята. През прозореца видял огнено кълбо да полита към небето и си дал сметка, че трябва да действа бързо - или умира. Намерил стола за евакуация, закрепил го в скута си и се насочил към аварийното стълбище. По пътя подгизнал, защото противопожарната инсталация се задействала и заляла всичко с вода, осветлението изгаснало. Добрал се до фоайето при асансьорите, но било тъмно, защото там няма прозорци. Шанс му дали хората от поддръжката - преди няколко години боядисали вратите към аварийното стълбище с фосфоресцираща боя, така че дори и при катастрофа хората да ги виждат. Един бог знае колко души е спасило това решение в онзи ден. Подпрял вратата на стълбище А отворена и наместил стола за евакуация вътре. Не бил много силен, но успял да се премести. Вече не можел да се движи. Бил в аварийното стълбище на горяща сграда и правел единственото, което можел - чакал.

-      В Северната кула имаше три аварийни стълбища - продължи той. - Две широки по метър и десет, а третото - метър и четирийсет. Има голяма разлика - на широкото стълбище двама души могат да се разминат спокойно, не е така тясно на завоите. Тези завои могат да са сериозен проблем, ако искаш да пренесеш нещо, което на практика е носилка със седалка. Както можеш да си представиш, понеже съдбата е гадна кучка, парализираният се оказал пред едно от тесните стълбища. В цялата сграда хората се чудеха накъде да бягат - надолу или нагоре, към покрива, за да ги спасят с хеликоптер. Които тръгнаха нагоре, умряха - вратата към покрива била заключена, за да се предотвратят самоубийствата... Представи си стълбище А, пълно с прах, дим, хора и вода. Стича се като поток от спукани тръби и противопожарната инсталация. Човекът в стола за евакуация обаче не вика, не моли за помощ. Просто чака. Да се случи чудото, предполагам.