Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Тъпчем на едно място! — изстена Хелън към бездушния таван на библиотеката. — Знам, че не звучи твърде смислено, но, повярвайте ми, там долу не съществува такова нещо като географски напредък. Споменах ли брега, който не води до океан? Това е просто мокър пясък като бряг по време на отлив, само че няма океан. Никога. Това е просто бряг. Няма вода!

Беше толкова уморена, че имаше чувството, че започва да полудява и от време на време потръпваше неочаквано, което започваше да я тревожи. Не можеше да се разболее. Беше едновременно невъзможно и дразнещо. Телефонът на Хелън избръмча, прекъсвайки разпръснатите й мисли. Орион питаше дали „Гръцките гении“ вече са измислили нещо. Тя се усмихна на измисленото от него прозвище на нейната група за проучвания и отговори, че не са. Попита го какво чете той от римска страна.

„Война, оргии, изплакване, повтаряне. Става досадно“ отговори той. Почти ;)

— Пак ли е Орион? — попита Ариадна с измъчено изражение. Хелън хвърли поглед към нея и кимна отегчено, докато печаташе.

Хелън разбираше защо всички се тревожеха — трябваше да се постараят Династиите да останат разделени — но понякога се чувстваше обидена. Безспорно, Орион беше прекрасен. И смел. И забавен. Но това не означаваше, че са гаджета или нещо подобно.

— Чакай! Можеш да намериш Орион! — възкликна Клеър, смущавайки блуждаещите мисли на Хелън.

— Да, вече ти казах. Съсредоточавам се върху лицето му и се появявам точно до него, точно както правят Джейсън и Ариадна, когато връщат хората от периферията на Подземния свят. Но мога да го намеря само ако е в същата безкрайност като мен — отговори Хелън. — Защото ако не е, няма да го намеря никога, дори и ако слезе в следващия… О, забрави.

— Хелън, разбирам всичко това — каза раздразнено Клеър. Това, което не знам, е дали Орион е единственият, когото можеш да намериш само като си помислиш за него.

— Вече се опитах да намеря Фуриите по този начин, Гиг — безброй пъти. Никога не се получава.

— Те не са хора — изрече Клеър с много ясен тон, опитвайки се да сдържи вълнението си. — А ако се съсредоточиш върху някой, който живее там долу? Мислиш ли, че можеш да използваш този човек като един вид насочваща светлина?

— Това е земята на мъртвите, Гиг. Да търсиш някой, който живее там долу, е един вид оксиморон, нали? — попита Хелън, изгубвайки се в логиката на Клеър.

— Не и ако е похитена, тялом и духом, от самия владетел — каза Клеър. Тя скръсти ръце на гърдите си и се усмихна, сякаш знаеше някаква тайна.

Джейсън издаде изненадан гърлен звук.

— Как си станала такава умница? — попита той, като се втренчи възхитено в Клеър.

— Просто късмет за теб, предполагам — отговори тя ухилено.