![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Ако щете, вярвайте, но разбирам какво искате да кажете. Отова ми разказа тази история.
— Да, нормално е да ви я разкаже. Нашият господар беше убит, кланът ни бе унищожен. Имаме сметки за уреждане, господин Суогър.
— Трябва обаче да се договорим за нещо. Искам да съм част от тази борба. Това е договор между мъже на честта, нали?
— Добре, господин Суогър — каза майор Фуджикава. — Имате думата ми.
— Нека сега да видим дали сте толкова способни, колкото казвате.
— Да чуем.
— В полицията на токийското летище имат експерт по мечовете. Обаждат му се винаги, когато някой невеж чужденец се опита да внесе или изнесе някое оръжие, без да има необходимите разрешителни.
— Да, логично е.
— Той е нашият човек. От него започна всичко. Той е свързан с престъпниците. Видял е, че мечът, който носех, може да се окаже ценен, и веднага е предупредил хората, за които работи. Той е причината всичко това да се случи. Трябва да узная името и адреса му. Ще започна от него.
21.
Полицаят
Братът на един от войниците работел в охраната на летището. Само след няколко дни майор Фуджикава се свърза с Боб и му каза името на специалиста по мечове — Кенджи Кишида — и адреса му. Американецът го засече на летището. Кишида караше чисто ново „Кавасаки 400“, лъскав червен мотоциклет, по-голям от всички други, които се виждаха наоколо. Явно го беше купил с наградата си за намирането на меча.
Когато пристигна и заключи машината си на паркинга до гарата, Боб наблюдаваше от едно близко кафене, преструвайки се, че чете вестник. Кишида накуцваше. Не вървеше стегнато и чевръсто, както прилягаше на възрастта му, и нямаше мускулестото телосложение на повечето си връстници, които редовно тренираха в залите за фитнес.
Този младеж носеше костюм, което подсказваше, че е детектив или работи в администрацията. С огромната ярко оцветена червено-черна каска с матов визьор изглеждаше малко смешно, като някакъв необикновен звяр, хибрид между чиновник и рицар.
Боб наблюдава апартамента му няколко дни, докато се убеди, че Кишида живее сам.
Следващата седмица установи, че полицаят работи нощна смяна. Една сутрин в 4 часа Боб спря на паркинга пред блока на Кишида с абсолютно същия мотоциклет „Кавасаки 400“, модел „Металик маджестик ред“, който бе купил на името на Томас Лий. Няколко дни се беше упражнявал да го кара, докато свикне с лявото движение. От глава до пети бе екипиран със състезателен кожен екип и имаше абсолютно същата червено-черна каска с матов визьор като тази на полицая. Спря на мястото, където винаги паркираше Кишида и тръгна по улицата, имитирайки накуцващата му походка, създаваща впечатление за по-възрастен човек.
Влезе в сградата, кимна на сънливия портиер, качи се с асансьора на съответния етаж, наведе се и атакува езичето на бравата с кредитната си карта. Нямаше аларма, нямаше резета и ключалки, нямаше електронна система за наблюдение. Вратата се отвори за секунда. Боб влезе.
Апартаментът, разбира се, беше чист и спретнат. В антрето имаше три чифта черни обувки и два чифта маратонки с дървени калъпи вътре, подредени в една редица. Боб се приближи до една секция, на която видя много книги на английски. Значи Кишида говореше неговия език. Книгите бяха предимно за мечове. Повечето бяха японски, имаше също няколко на немски и на френски. Всички бяха подредени първо по език, после по азбучен ред. Боб извади една и видя много подчертани пасажи и отметки в полетата. От вътрешната страна на корицата имаше старателно водени записки на японски, явно индекс с номера на страниците. Той взе още две книги и откри свидетелства за същия грижлив подход.
Влезе в тясната кухня, където не можеха да се видят нито мръсни чинии в умивалника, нито вкиснато суши или мухлясали спагети в хладилника. Имаше кашонче с шест бутилки „Сапоро“ и три кутии от това традиционно японско питие, наречено „кока-кола“. До хладилника бе оставена отворена бутилка саке „Одзеки“.
Боб влезе в спалнята. Обзавеждането не беше нищо особено, над равния и грижливо оправен матрак висеше свитък със знаменития стих на Мусаши. От другата страна на стаята имаше голям телевизор и Ди Ви Ди устройство. В гардероба висяха униформи, ризи, вратовръзки и два цивилни черни костюма. Имаше грижливо изгладени фланелки, дънки и памучни панталони. Всяка закачалка бе точно на един сантиметър от съседната.