![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
„По дяволите — помисли си. — Тази работа не ми харесва.“
Един от тях се помота разсеяно наоколо, после небрежно се настани срещу Боб. Поседяха мълчаливо. След малко младежът погледна американеца и се усмихна:
— Здрасти.
— Здрасти — отвърна Боб. — Познаваме ли се?
— Вие мене не, но аз ви познавам. Томас Лий, нали?
— Какво искате?
Младежът отпи глътка кафе.
— Хубаво кафе, а?
— Не е зле. Какво означава това? Кой сте вие?
— Ваш приятел, може да се каже.
— Нямам приятели тук. Аз съм отвратителен стар досадник.
— Нямам предвид такъв вид приятел. В друг смисъл. Имам предвид, че с вас имаме едни и същи врагове, значи трябва да сме приятели.
— Полицай ли сте? Приличате на колежанче.
— Не се палете, господин Лий. Изпийте си спокойно кафето. Просто мисля, че след като свършите, ще трябва да дойдете с нас.
— Защо да го правя?
— Защото, както казах, ние сме ваши приятели.
— Вие го казвате. Ще се кача в колата ви и ще ми заврете под носа някой деветмилиметров пищак. Тогава край с мен.
— Огнестрелното оръжие е забранено в Япония. Нека да го кажа така: ние можем да ви помогнем. Имаме една и съща цел.
— Докажете го.
— Добре. Вие не се казвате Лий. Истинското ви име е Суогър. Бивш морски пехотинец, герой от войната във Виетнам, славещ се в някои кръгове като много способен войник, изпълняващ специални мисии. Ако ви хванат тук с фалшив паспорт, ще загазите. И двамата го знаем. Ако искахме да ви елиминираме, едно телефонно обаждане щеше да е достатъчно. Ние обаче не го направихме. Държим се добре с вас. Харесваме ви. Вижте, нека да направим така. Аз ще изляза заедно с хората си. Вие ще дойдете, когато сте готов. Убедете се, че около вас няма никой, никой не ви принуждава да правите нищо, всичко зависи само от вас. Пресечете улицата и ще видите черен микробус. Аз ще седя до шофьора. Ще се качите отзад и ние ще ви закараме на едно интересно място, където ще се запознаете с интересни хора.
Пътуваха мълчаливо около час. После вратата се отвори, но Боб не видя ярката дневна светлина. Неговият „приятел“ се показа.
— Последвайте ме, господин Суогър.
Боб чу странен шум. Глухо, вибриращо тракане. Беше като от блъскане по дърво и след малко той се досети, че идва от удряне на пръти един друг, но много бързо, с почти зашеметяващ ритъм.
Намираха се в просторно помещение със сводест покрив, приличаше на голям хангар. Когато зрението му се нагоди към сумрака, Боб установи, че хангарът е превърнат в огромно доджо — зала за кендо. Навсякъде млади мъже се дуелираха с мечове катана, дървени, разбира се, нанасяха един след друг удари с голяма сила и изключително сръчни движения. Повечето бяха облечени с екипи за кендо — панталони хакама, връхни дрехи шиншага, ризници и шлемове — но неколцина, дали от смелост, или от глупост, дали защото не искаха защитното облекло да ограничава движенията им, или изтърпяващи някакво наказание, се биеха без никакви предпазни средства. Бяха невероятни.
Той се обърна и видя, че към „приятеля“ му са се присъединили двама мъже с униформи на Японските сили за самоотбрана.
— Какво е това, урок по гимнастика ли?
— Не точно, господин Суогър — отвърна командирът на групата.
— Не знам откъде имате тази информация, но името ми е Лий. Томас Лий. Документите ми го доказват.
— Не и според лейтенант Йошида.
„Ох, и таз хубава“ — помисли си Боб.
Офицерът го покани да ги последва. Минаха между постелките, на които тренираха младежите, и влязоха в заседателна зала, където седнаха около голяма маса.
— Йошида не ви е предал — каза офицерът. — Той ви помага. Съобщи ни за вас, защото имаме обща цел. Знаех за идването ви още преди да си купите билети.
— Добре. Кой сте вие?
— Аз съм майор Албърт Фуджикава, командир на Трети батальон от Първа военновъздушна бригада в Източната армия на Японските сили за самоотбрана. Цивилният младеж до мен е моят щабен офицер, капитан Танада, командир на разузнавателната ми рота. Както може би се досещате, по-едрият мъж от другата ми страна е сержант, главен сержант Канда. За нас е чест да посрещнем един главен сержант от морската пехота на САЩ.