![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Е, добре сте информирани. Дори знаете военния ми чин. Ал Ино е казал на Йошида, който е казал на вас, а вие веднага сте ме проверили.
— Нещо такова.
— Чакайте, сега разбирам. Вие сте приятели на Филип Яно.
— Много години сме служили под командването на полковник Яно. В Самауа аз бях войникът, когото той измъкна от горящия бронетранспортьор. Дължа му живота си.
— Той беше прекрасен човек.
— Да, наистина.
— Той, жена му и децата му заслужаваха по-добра съдба.
— Никой не заслужава съдбата, която сполетя семейство Яно. Затова и вие сте тук.
— Изглежда, че никой не си мръдва пръста да разкрие убийците! — разпали се Боб. — С това не мога да се примиря.
— Господин Суогър, вашият гняв, вашата преданост, вашата решителност, всичко това е много похвално. Трябва обаче да приемете реалността. Вие почти не познавате Япония. Не говорите японски, не разбирате нашите ценности, нашите традиции, устройството на нашето общество.
— Гледал съм доста филми за самураи.
— О, чудесно — отбеляза майорът. — Видяхте ли как един човек надбяга един кон?
— Всъщност, да.
— Или оня, в който един самурай победи триста души?
— Да, гледал съм и един, в който едно момиче отсече главата на един мъж, но той не разбра и се завъртя, а главата му остана на мястото си. Гледах обаче и много филми за самотни мъже, които изпълняват дълга си, дори това да им струва живота. Това е урокът, който научих.
— Не знаете нищо за нашата политика, за големите фирми, за сексуалните ни наклонности, за странната ни връзка със самурайското минало. Знаете ли изобщо името на друг японски град освен Токио, Хирошима и Нагасаки?
— Мисля, че има един, който се казва Киото. Нали там беше последната зимна олимпиада?
— Знаете ли дали е разрешено да имате сексуална връзка с гейша?
— За това винаги съм се чудил.
— Знаете ли как се връзва оби?
— Не.
— Знаете ли какво е диетът? Знаете ли името на императора? Коя е управляващата партия? Знаете ли какво е префектура? Каква е разликата между шогун и император? Кое е името на най-големият клан на шогуната? Можете ли да назовете името на най-известния японски режисьор, който не е направил нито един филм за самураи? Знаете ли колко японци са загинали във Втората световна война? Знаете ли колко души са изгорели живи в една-единствена нощ в Токио?
— Не. Не мога да отговоря на никой от тези въпроси.
— Познавате ли съдебната ни система? Знаете ли как е устроена японската мафия, якудза, традициите й, отличителните й знаци? Знаете ли каква е разликата между националната полиция и полицейските части на префектурите?
— Не. Разбирам какво имате предвид. Не съм добре подготвен за задачата, която съм си поставил. Само ще ви преча. Ще прецакам нещо. Това ли искате да кажете.
— Всъщност… не. Може би точно затова вие сте единственият човек в Япония, който може да успее в това начинание.
Боб си помисли, че не е чул добре.
— Не раз…
— Вижте, на този остров ние живеем доста изолирано. Навсякъде сме ограничени от правила, забрани, традиции. Искате ли да разберете японците, господин Суогър? Погледнете едно кимоно или една хакама и ще видите галактика от възли, всичките са различни, безупречни, поставени на най-подходящите места. Затова във филмите мечовете никога не изпадат от колана. Никой чужденец не може да върже правилно дори един от тези възли; всеки японец може да ги върже всичките и със затворени очи. Ето как ние сме оплетени в собствените си възли, господин Суогър. Имаме нужда от чужденец, който да ни освободи от тях. По дяволите да вървят кимоното, обито и начинът, по който ножницата идеално приляга под колана; по дяволите да върви всичко. Разсечете възлите. Открийте кой е убил Филип Яно.
— Значи искате… да ми помогнете?
— По закон на всички служители на онова, което се води за армия в Япония, им е забранено да участват във вътрешни дела. Наказанията са изключително строги; намираме се под постоянно наблюдение. Ние сме символ на една японска традиция, от която много японци се срамуват. Такова е сегашното възпитание. Затова ние сме безсилни. Вие обаче, господин Суогър, сте невежа, недисциплиниран, неинформиран. Можете да отидете навсякъде, да искате всичко. Вие сте истински ронин. Самурай без господар; самурай, който не дължи нищо на никого. Вие сте един истински Тоширо Мифуне.
— Не знам за какво говорите, но ще направя всичко, на което съм способен.
— Сигурен съм в това. Добре, ето какво ще направим. Ще ви дадем мобилен телефон. Двайсет и четири часа в денонощието ще има човек, който ще чака от другата страна на линията. Ако имате проблем, ако имате нужда от помощ, ако ви трябва стратегическа подкрепа и информация, ние ще ви ги осигурим. Иначе всеки ще си върши работата, ние ще продължим да водим жалкото си, безсмислено съществуване, на което сме обречени след убийството на Филип Яно и неговия клан. Дори може да се разведа с жена си и да я изпратя в публичен дом… Не, това последното беше шега.