![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Предполагам, че да.
— Имате ли план?
— Имам следа. Един полицай, за когото твърдяха, че бил експерт, е огледал меча на летището, когато го внесох в страната. Той е единственият, който го е видял. Имал е достатъчно време да вземе отпечатък от опашката на меча. Когато го оглеждах в Америка, мекугито беше залепено. Когато Яно разглеждаше меча обаче, щифтът излезе с лекота. Значи някой го е разглобил преди това. Може да е бил само полицаят на летището, който го държа цели три часа. Това е единственият път, когато съм го изпуснал от поглед. Той няма да иска да говори с мен, но толкова по-зле за него. Ще го издебна и според това, което науча, ще обмисля следващата си стъпка. Тя ще доведе до следващата и така нататък. Накрая ще открия кой е откраднал меча и ще си го взема обратно независимо на каква цена.
— Тези хора са опасни.
— И преди съм рискувал живота си.
— Да, предполагам. В армията.
— Точно така.
— Това е различно. Не е война, положението е много по-деликатно. Въоръжен ли сте?
— Не. Сигурен съм, че мога да си намеря пистолет.
— Да, но ако ви хванат без паспорт и с незаконно оръжие… Не ми се мисли какво може да ви се случи. Може би трябва да си наемете телохранител.
— Само ще ми пречи.
— Владеете ли някое бойно изкуство?
— Знам някоя и друга хватка. Бил съм петнайсет години в морската пехота и там съм изкарал няколко курса по самоотбрана. Не се страхувам от насилие.
— Тук не става дума за страх. И най-смелият мъж, изправил се пред най-страхливия, но без да е обучен убиец, ще умре за секунди. Умеете ли да си служите с меч?
— Не.
— Ако ви нападне боец с меч, какво ще направите?
— Ами, предполагам, че ще следвам четворното правило НОРД: наблюдавай, ориентирай се, реши и действай. Това е основата на…
— Ще умрете, господин Суогър. Само това ще имате възможност да направите. Вижте, сигурен съм, че сте много смел човек. Приемете обаче един съвет. Ако смятате да се гмурнете в тези тъмни дебри на японските потайности, поне научете някои основни неща. Това е опасно място за невежата.
— Разбрах.
— Няма как да научите за няколко дни нещо, което някои изучават цял живот, но поне ще имате някакъв шанс, ако ви нападнат.
— Ще си помисля.
— Вземете. Това е номерът на един човек в Киото. Ще му се обадя и ще му кажа, че тук има един гайджин, който се мисли за Тоширо Мифуне. Хубаво ще се посмеем на ваш гръб. Преди много, много години двамата бяхме състезатели по кендо. Няколко десетилетия сме се налагали един друг до посиняване. Той учи сина ми. Ще ви приеме, за да ми направи услуга, макар и само за забавление. Останете една седмица при него и слушайте какво ви приказва. Иначе ще е най-добре да се прибирате вкъщи. Това са единствените ви две възможности. „Стоманата разсича плътта; стоманата разсича костите; стоманата не разсича стомана“, както е казал Мусаши. За да не бъдете посечен, трябва да се превърнете в стомана. Това е поуката.
20.
Младежите
Боб излезе от величествената сграда и тръгна през парка, където на десетки ярко оцветени павилиони се продаваха книги, дискове с филми и закуски. Видя една полицейска кола и се запита: „Знаят ли кой съм? Следят ли ме?“
Влизането в, страната се оказа лесно. Благодарение на връзките си в разузнаването Ал Ино му осигури фалшив паспорт — абсолютно нова самоличност, нова шофьорска книжка, социално осигурителен номер и фалшиви снимки в портфейла му. Боб продаде част от ценните си книжа и откри влог от 100 000 долара на името на господин Томас Лий от Окланд, Калифорния, за да може навсякъде по света да тегли пари. Всичко мина без никакъв проблем; Боб Лий Суогър вече не съществуваше.
След като основното бе направено, трябваше да измисли начин да открие полицая на летището, да се свърже с него и да го убеди да му съдейства. Вече се чувстваше уморен. Къде се беше загубила енергията му? Дали бе твърде стар за това? Една седмица уроци по бой с меч? Какво можеше да научи за една седмица? Какъв смисъл имаше?
Огледа се за ресторант в западен стил. Повървя известно време, оставяйки зад себе си голямата, тържествена сграда и парка около нея, за да се гмурне отново в трескавия, почти утопичен живот на съвременно Токио. Намери закусвалня „Старбъкс“, седна вътре и си купи чаша черно кафе за седем долара.
Постепенно кафенето започна да се пълни. Кафето беше горещо и силно и той започна да…
Тогава му направи впечатление. Кафенето се пълнеше бързо, но сякаш през вратата влизаше все един и същи човек. Всички изглеждаха около двайсет и пет годишни. Косата на всички бе подстригана късо и стърчеше, намазана с гел. Всички бяха мускулести, държаха се, сякаш нищо наоколо не ги интересуваше, но в същото време следяха всичко с поглед. Носеха тъмни очила с четвъртити черни рамки, памучни панталони и бели фланелки с високо деколте. Държаха се, сякаш не виждаха стария, хилав гайджин, седящ в кафенето, но без да го поглеждат, безшумно и умело го заобиколиха отвсякъде. Боб забеляза, че всеки си поръчваше чаша кафе.