47-ият самурай [bg]

— Търсеше ли определен меч?

— Не. Нямаше как да знае какво ще се появи, но търсеха нещо голямо, нещо, което ще направи сензация. От време на време се появява нещо ценно, все повече мечове се връщат в родината, все повече хора разравят вехториите си, колекционерите и чуждите търговци плащат все повече и повече. Славата на самураите излиза от границите на Япония и завладява света.

— Значи ти видя меча.

— Беше оставен на едно бюро, току-що освободен от митницата. Един служител пишеше разрешителното. От пръв поглед видях, че има историческа стойност. Направих сцена и поисках да го видя. Казах им, че прилича на един меч, който наскоро е бил откраднат, и трябва да проведа няколко телефонни разговора. Взех го в кабинета си и се опитах да го разглобя, но не беше толкова лесно. Някой бе сипал някаква черна смола върху щифта и той не помръдваше. За щастие си бях взел инструментите. Избих щифта с чукче. Дори имаше листче с някакво стихотворение, не знам от кого. „Луната на ада“ или нещо такова. Бях много развълнуван. Името на оръжейния майстор, Норинага, не ми говореше нищо. Видях обаче герба, разгледах го под лупа и веднага видях, че е на Асано. Формата на кото също беше от този период. Разтреперих се от вълнение. Едва се сдържах да не заподскачам из стаята. Едва по-късно проверих името на майстора и осъзнах за какво става дума. Ако се бях сетил тогава… не знам.

— Значи се обади?

— Ами, първо трябваше да взема отпечатък от опашката на острието. Това стана бързо. После се обадих. Чух младежки глас, пресипнал, уверен, не на младежа, с когото бях говорил преди. Казах му какво съм намерил и той ме остави да изчакам. Извика някого. Обади се друг човек. Той също поиска да опиша меча. Явно много разбираше от тези неща. Дори знаеше, че гербът на фамилията Асано се е променял през годините и ме накара отново да проверя дали този е от същия период, от който мислех. Казах му името на ковача. Той замълча. Попитах: „Какво искате да направя? Да го конфискувам ли?“ „Не, не — отговори той. — Изпрати ми по факса копието на герба и протакай. Задръж го час-два. Остави гайджина да чака. Мини покрай него няколко пъти и запомни как изглежда и как се държи. Разбираш ли? Трябва да знаем как изглежда.“ Така и направих. Минах два или три пъти покрай вас и веднъж седнах до вас. Не ме забелязахте. Личеше, че сте ядосан. После отново им се обадих и им дадох точно описание. Накараха ме да изчакам още пет минути, после ми казаха какво да направя. Отново сглобих меча и казах на началника, че съм сбъркал и може да ви издаде разрешително. Посъветвах го да ви се извини и да ви благодари, че го връщате в Япония.