![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Няма значение. Вече съм мъртъв.
— Не.
— Можеш ли да ми гарантираш?
— Да.
— Как?
— Аз първи ще открия този Исами. Ще го убия и ще го оставя на лешоядите.
22.
Якиба
Не беше най-добрата. Но беше бърза. И смела. Той я гледаше от втория ред. Тук, в далечните западни покрайнини, нямаше нищо, което да помага на западния турист. Не се виждаха много надписи на английски, които да улеснят някой богат гайджин; хората живееха, работеха и умираха, без да се интересуват особено от американците. Затова надписът над осветения тепих беше неразбираем, но той предполагаше, че яркочервените йероглифи означават нещо от рода на „Годишно женско първенство по кендо. Десети полуфинал. Префектура Канагава“. Намираха се в училищен физкултурен салон като онзи, в който навремето, преди цяла вечност, бе играл баскетбол; кошовете бяха сгънати назад и вдигнати към тавана. Осветлението беше ярко и състезателите се стрелкаха отдолу, в бързината на движенията мечовете се виждаха като размазани следи.
Повечето състезатели бяха млади. Имаше и малко по-възрастни. Привържениците им бяха развълнувани като родители, гледащи първия бейзболен мач на детето си. Тя лесно спечели първата схватка, малко се затрудни с втората и накрая загуби от някаква седемнайсетгодишна генийка, за чиито движения определението „мълниеносни“ звучеше като подценяване. Сюзан Окада се държеше спокойно и достойно. Парираше ударите и се опитваше да не остава по-назад, отстъпваше, после нападаше, приклякваше, замахваше, правеше всичко, за да победи. Получи два-три силни удара по шлема; мечовете, наречени шинаи, бяха от бамбукови пръчки, но при тази бързина и сила, звучеше, сякаш някой я бие с огромна гумена палка по главата.
След края на схватката тя се поклони на противничката си и рефера, после пред някакъв олтар на бога на кендо от едната страна на тепиха под внушителен надпис с йероглифи и големите снимки на двама беловласи японци и чак след това се оттегли на първия ред сред публиката, където се отпусна разочаровано на една седалката. Боб наблюдаваше. Приятел? Не. Съпруг? Не. Колежки от службата? Не. Никой не беше дошъл да я подкрепи.
Остана да седи намусена по време на почивката преди церемонията. На врата си бе преметнала кърпа, още беше боса и не изглеждаше особено женствена — държеше се съвсем като момче, загубило състезание. Очевидно бе уморена, но тайно беше доволна от представянето си; изглежда, че още не й се искаше да напусне света на спорта и да се върне в реалния живот, където победа и поражение не бяха толкова ясно дефинирани понятия.
Боб се примъкна на реда й и седна през една седалка от нея. Тя като че ли не го забеляза.
— Добре размахвате пръчката, госпожице Окада.
— Суогър. Помислих си, че сте вие.
— Самият аз, от плът и кръв.
— Боже мили, как влязохте в страната? Вие сте в списъка на граничната полиция, а там не правят грешки.
— Имам приятели в занаята. Осигуриха ми съвсем истински документи.
— Имате ли представа какво може да ви се случи?
— Всички ми повтарят, че лошо ми се пише.
— Няма да ви е толкова весело в затвора.
— Трябва първо да ме хванат.
— Ако това стане, няма да мога да ви помогна. Когато нарушиш закона им, няма милост. Попадате в системата. Край с вас. Посолството просто ще ви обърне гръб. Длъжни сме. Трябва да спазваме законите им.
— Само не ме издавайте на полицията. Нищо друго не искам от вас. Между другото, изглежда, че доста добре владеете кендо. Бяхте добра. Говоря сериозно. Не бих рискувал да ви ядосам, когато сте въоръжена. Ще ме нарежете на салата.
— Суогър, това, което правите, е опасно.
— Хайде да ви почерпя една бира. Добре ще ви дойде след тази загуба. Да паднете от една седемнайсетгодишна пикла. По дяволите, мразя да гледам такива неща. Сигурно наблизо има хубава кръчма.
— Няма да изгледам филма до край. Кажете ми как свършва.
— Добрите побеждават. Като във филмите за самураи.
— Не и тук. Искам да видя докъде ще стигне онази малка кучка, която ме свали от тепиха.
Поредният мач беше започнал и доколкото Боб можеше да прецени, малката кучка млатеше като за световно.
Барът беше скромно заведение на няколко пресечки от залата, толкова тъмен и тих, че никой не обърна внимание на високия бял мъж. Повечето клиенти седяха като хипнотизирани пред телевизора, гледаха сумо и се наливаха с бира. Намериха свободна маса в дъното и седнаха, като се благодариха на Господ, че тази вечер няма караоке. Накрая се появи келнер и поръчаха „Сапоро“ за младата дама и кока-кола за високия бял мъж.