![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
По едно време напрежението от карането с висока скорост явно дойде в повече на Кишида или пък му се прииска да види нещо по-интересно от задните номера на нисаните и маздите, които го задминаваха със сто и двайсет, или оградите на магистралата. Каквато и да беше причината, той се отклони към един изход й Боб го последва. Скоро къщите свършиха. Отпред се издигаха планини, от двете страни на шосето се простираха обработваеми площи. Движението намаля и скоро Кишида отби по още по-тесен път, водещ към планината. Още не беше забелязал Боб, който караше на няма и двеста метра зад него.
Шосето беше пусто, изкачваше се с лек наклон през борова гора. Боб никога не беше виждал толкова красив и спокоен хълмист пейзаж. Сега бе неговият шанс. Само след секунди Кишида можеше да излезе отново на някой по-натоварен път.
Боб даде газ с мотора и полетя с над сто и шейсет километра в час. Вятърът свистеше покрай него. За секунди стопи дистанцията с Кишида, изравни се с него, почувства внезапния му страх. Рязко сви настрани, засичайки полицая, притисна го към банкета. Кишида отчаяно се опита да овладее мотоциклета, сменяйки скорости, натискайки спирачка и съединител, почти изгуби управлението, за малко не катастрофира, но накрая някак си успя да спре и остави машината да падне в прахта.
Боб спря, спусна стъпенката и изтича при полицая, проснат на земята до падналия, все още бръмчащ мотоциклет. Изгаси двигателя и през стъклото на каската видя страха и объркването на Кишида. Полицаят се опита да се изправи. Боб го изрита с всичка сила в каската (не го беше правил от години!) и отново го повали на земята. Кишида се претърколи, подхлъзна се, докато се опитваше да запази равновесие, задраска по каската си, после посегна към ципа на якето си, може би за да извади пистолет или кама, затова Боб отново го изрита. Това вече го зашемети, японецът се просна по гръб, тръскайки глава, опитвайки се да се съвземе, чудейки се какво става…
Боб скочи върху него, притисна гърдите му с коляно. Смъкна ципа, видя ръкохватката на пистолет „Глок“, измъкна го, освободи пълнителя, дръпна затвора, за да изхвърли патрона от цевта, какъвто нямаше, после запрати оръжието на десетина метра встрани. Кишида се отдръпна уплашено назад. С рязко движение Боб смъкна каската му.
— Стой мирно, ако не искаш да ти се случи нещо по-лошо. Мога да те пребия, ако се наложи!
— Аз съм полицай. Много си…
— Млъквай. Ще ти задам няколко въпроса и искам само да отговаряш. Такива са моите правила. Кажи ми за меча.
— Не знам…
— Мечът, по дяволите!
— Какъв меч?
— Мечът, с който си купи този мотор. Мечът, който изплати всичките ти дългове. Мечът, с парите от който ще си купуваш филми с голи учителки през следващите десет години.
Кишида замълча. Погледът му изведнъж стана разсеян, замислен. След маяко отново погледна Боб.
— Знам кой си. Очаквах, че ще се появиш.
— Не е важно кой съм и не ме интересува какво си очаквал. Интересува ме само мечът. Ти си го видял. На кого каза за него? Как стана, какво направихте, какво се споразумяхте, кой ви свърза? Не се опитвай да ме лъжеш. Знам повече, отколкото подозираш.
— Нямах представа, че онези хора ще бъдат убити. Трябва да ми повярваш. Не съм подозирал… Нямах никаква представа.
— Значи си знаел, че мечът ще отиде при Яно.
— Не, но после чух да разправят, че на местопрестъплението се появил някакъв американец, който крещял за откраднат меч. Тогава се досетих какво може да е станало. Изпитах голям срам. Трябваше да си направя сепуку, но нямам кураж за това.
— Не си единствен, мой човек. Искам само да ми кажеш кой се свърза с теб. Как стана? На кого каза? Как бяха уредени нещата?
— Не мога да ти кажа. Хайде, убий ме. Ако ти кажа, и без това съм мъртъв. Все едно ми е.
— Не ти трябва да умираш сега. Особено с този лъскав мотоциклет и новите мечове в сейфа ти. Не си струва да умреш за това, повярвай ми. И аз не искам да те убивам. Прекалено много мастило трябва да изпиша след това. Отговори ми. Разкажи ми всичко, Кенджи, по дяволите!
Младежът си пое въздух.
— Преди около шест месеца един от дребните риби в якудза се свърза с мен. Даде ми сто хиляди йени. „За какво?“ — попитах. Той каза: „Само за да си държиш очите отворени.“ Знаеше, че съм колекционер, бивш шампион по кендо, познавач на мечовете. На летището винаги ме викат за мнение, когато някой заблуден турист иска да внесе или изнесе меч без нужната документация. Освен това давам консултации при кражби на мечове, за застрахователни оценки и така нататък. Този човек знаеше, че през мен минава много информация, свързана с мечовете.