47-ият самурай [bg]

Боб затвори гардероба и отвори нощното шкафче до леглото. Вътре видя полица с най-доброто от самурайското кино, азбучно подредени дискове с филми, главно шедьоври на Куросава, но и други известни заглавия, между които „Самурайското въстание“, „Ханакири“, „Бандата на наемните убийци“ и „Когато последният меч бъде изваден“. Отзад, също така грижливо подредени, имаше порнографски филми на фирма, наречена „Шогунат видео“. Доколкото личеше от продукцията му, студиото специализираше в, така да се каже, „училищния жанр“ — на всяка обложка имаше снимка на млада жена с елегантно костюмче и очила, преподаваща в класна стая, пълна с момчета. На други снимки тя се събличаше пред тях, даваше им да я галят или ги обслужваше сексуално, всичко това все в класната стая пред дъска, изписана с формули от висшата математика.

„Боже мили — помисли си Боб, — кой се възбужда от такива неща?“

Остави порнографските дискове и отиде при бюрото. Както можеше да се очаква, отгоре видя все още лъскаво ръководство за употреба на мотоциклет „Кавасаки 22К 400“; явно то също бе станало обект на подробно изучаване, защото и в него имаше подчертани изречения и грижливо изписани бележки на японски.

Къде бяха мечовете? Не можеше този човек да не притежава поне един.

Не намери никакво оръжие, но в един вграден шкаф имаше сейф. Сигурно малката колекция, с която собственикът на апартамента се гордееше, беше там.

Боб се върна при бюрото и намери цветен албум: нашият герой с екип за кендо в различни важни моменти от живота си, млад и гордо изпъчен, победител в няколко местни състезания, строен и с вид на човек, с когото шега не бива. На някои снимки имаше някаква жена, но после изчезваше. Развод, смърт? На някои от по-скорошните снимки се виждаше, че Кишида е станал треньор по бойни изкуства, позираше с група по-млади мъже с екипи за кендо.