Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво ще ти кажа? — Разбрах, че не съм го убедила. — Луд съм да легна с мъжа ти, макар и да не му е така голям...
— На мен също би ми се искало да легна с него — това го казвах вече сериозно, защото нямах желание да се шегувам, — но става все по-трудно от известно време..
Втория път се обърнах към Серхио, отскоро приятел на Чело, келнер в един модерен бар.
Исках да не се смесвам с лумпените, да остана в Маласаня, защото се чувствах удобно и сигурно. Там бях опознала живота, седяла в продължение на часове на онези непоносими фабрични столове, покрити с тънки седалки от дунапрен, пиех водка с лимон, отвратително, но много женствено. Там за първи път се смях, за първи път се напих, за първи път повръщах. Тогава живеех с Пабло през цялото време на един огромен таван с незамазани греди, там продължаваше да живее той — един от последните оцелели — а фигурата ми бе станала вече почти част от пейзажа. Там моите намерения бяха съвсем незабелязани, познавах все още много хора отпреди, все още бяхме много, бяха останали по пътя и всички коментирахме едно и също — колко се е променил кварталът, вече не е същият. Макар че единствените, които се бяхме променили, бяхме ние, десет, дванадесет, петнадесет години по-късно, белязани с отпечатъка на възрастта, плешивостта, коремчетата, белите коси, сутиените под блузите, бръчките по лицата, всяка нощ все по-дълбоки, вече безвъзвратно отпуснатите тела. Почти същите. Смеехме се много все още, а площадът, улиците, баровете бяха същите
Исках да се държа настрана от лумпените, защото изпитвах панически страх да не разбере Пабло, че вечер ходя там сама, плащайки, за да легна с двама, трима или четирима педерасти. Ужасяваше ме мисълта, че можеше да разбере, а той имаше много контакти с тях, странни приятели, обикновени престъпници, хора, с които се бе срещнал в затвора и извън него, хора, които го обожаваха и ме познаваха, хора, които биха му разказали всичко веднага.
Исках да остана в Меласаня, където се бях запознала с Джими и Паблито, запознах се и с още няколко жадни бисексулни мъже, добре охранени, не всички красиви, но готови да отстъпят за мен любовника си, за да се забавляват, но аз вече нямах достатъчно мангизи. Не изпълних златното правило: по едни път от всичко. Тогава се случи най-лошото, което можеше
да се случи. Отказах се да ги търся чрез посредници, започнах да ги търся аз самата, но резултатите се оказаха трагични. Някои се смееха в лицето ми, защо-то ходеха там да пийнат по едно и тялото ми не ги интересуваше. Моето любопитство не възбуждаше тяхното, други ме презираха и хвърляха в лицето ми презрението си. Станах известна, което бе най-лошото, и някои от моите приятели спряха да ме поздравяват, започнаха да се носят слухове, че Мариса от ден на ден става все по-странна, а накрая една добра приятелка от университета, която мноЛо години по-късно се бе включила в бизнеса на хотелиерството, ми го каза съвсем ясно: „Виж какво, ако искаш ,нещо от тия типове, плащай си, има ги на тумби. Но не тук, по дяволите, защото тук само плашиш клиентелата ми...”
Казах на Серхио какво търся:
— Високи метър и седемдесет и осем най-малко, едри, да са с красиви лица, от ония, дето се харесват на ученичките, слаби, но мускулести. Без да са прека-лени културисти, от двайсет и пет до трийсет и пет години, единият може да е по-млад. Само единият, но никой да не е по-стар. За предпочитане мургави, с черни коси, дълги крака и моля те малко окосмени, колкото се може по-малко. Най-добре е да не са влюбени един в друг, най-добре е да се познават и да се харесват. За расата няма значение, щом не предполага по-високи цени, но без да са ориенталци, защото не ми харесват. Ах, и ако може поне единият от тях да е бисексуален или ако не е бисексуален, поне да може да чука жена, тоест мен, искам Да кажа, макар и да не му харесвам. Това не ме интересува, не мога да искам на всичко отгоре и да му харесвам. Освен това колкото по-надарени са, толкова по-добре.Така че вече знаеш. Виж какво можеш да направиш. Парите, мисля, че не са проблем...
Издекламирах го като скоропоговорка, без да спи-рам,за да чуя какво казва, като добре научен урок за устен изпит.
Исках да свърша по-бързо.
Изпитвах ужасен срам, че съм стигнала дотам.
Той поклати одобрително глава-на едно от моите
изисквания, давайки ми да разбера, че е схванал точно, но въпреки това настоях отново.
— Искам содомити, не педерасти. Ясно ли е?