Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Йенс Дале замълча. Разсъждавайки по специалността си, той сякаш забравяше околния свят.
- Изглежда, че тази книга е голямо откритие. И как успяхте да я намерите в гробище?
- Не сме я изровили. Тя си стоеше в библиотеката на семейство Крансос. Собствениците дори не можеха да си представят каква ценност притежават и колко много означава тя. Семейството я е имало от деветнадесети век. Една вечер те ме поканиха на кафе. Тогава я забелязах. Собственикът й ми разказа доста странна история за това как книгата се е озовала при тях. Получил я прапрадядо му.
- Получил ли?
- Да. Някога, преди около сто и петдесет години, в двора им се появил наконтен гражданин. Представил се като колекционер на книги и казал, че искал да даде една книга на онези, които живеели там. Прапрадядото, разбира се, го попитал защо. Непознатият отговорил, че тя принадлежала на онова място. Ако може да се вярва на прапрадядото, непознатият твърдял, че над книгата тегне проклятие и единственото място, където не можела да причини вреда на никого, били владенията на семейство Крансос. Освен това, преди да излезе от двора, колекционерът на книги като че ли намекнал, че книгата била написана от убиец. Оттогава не го видели повече. Тази забележителна легенда се предавала с гордост в семейството от поколение на поколение. По време на разказа очите на собственика блестяха. Според думите му, никакво проклятие не ги засегнало. Някой от нас обърна внимание на това, че, изглежда, колекционерът на книги е казал истината и книгата трябва да е на Фосен. „Точно така” - съгласи се собственикът и добави, че ако им вземат книгата и след това се случи някаква беда, той няма да има нищо общо.
През онази вечер взех книгата, за да почета през нощта, а на сутринта вече знаех какво съкровище съм намерил.
- И какво стана след това с книгата?
- Дадоха я на библиотеката „Гюнерус”. И досега е там - млъкна изведнъж Дале и Сингсакер разбра по погледа му, че се е върнал в настоящето.
- Има ли някакви предположения кой е бил колекционерът на книги? - попита следователят, просто за да поддържа разговора.
- Не, това е загадка. От само себе си се разбира, че мнозина са се опитали да изяснят това. Повечето спекулации посочват Брудер Люсхолм Кнютсон.
- Онзи от Кнютсоновата зала ли?
- Точно той. Той е бил известен колекционер на книги. Освен съвпадението на хобито обаче нищо друго не го свързва със загадъчния фосенски гост. Сигурно е само едно, а именно, че човекът, дал книгата на семейство Крансос, не е искал другите да знаят кой е той. Появил се, предал книгата, без да обясни нещо като хората, и изчезнал от страниците на нашата история.
- А откъде се знае, че книгата е написана от свещеник, а не от убиец?
- От съдържанието й е ясно, че я е писал свещеник. Самият той се нарича така. Някои от идеите му излизат извън постулатите на лютеранската вяра. И нищо в текста не говори, че е убил някого. От книгата липсват няколко пергаментови листа. Ако се съди по следите, са откъснати. Нищо, разбира се, не може да се каже какво е пишело на тях. Спомням си, че се шегувахме дали и „авторството” върху останките от жертвите в старото гробище на ливадата зад къщата не е на този предполагаем душегубец-писател.