Където злото властва

- А в какво, по-точно, се състои работата ти в музея?

- Сега съм служител с научна степен. Това означава, че ръководя част от разкопките, преподавам по малко и пиша статии.

- Не копаеш обаче с ръцете си?

- Рядко. Изкопните работи, по принцип, се вършат от студенти в качеството на летни бригади и наети временно археолози. Това е доста мръсна работа. От гледна точка на трудовото законодателство ние действаме на границата на допустимото — усмихна се иронично Дале.

- Веднъж ми попадна една твоя статия пред очите.

- Така ли? И коя беше тя?

- „Forensics of time”.

Йенс Дале се замисли за миг. След това се усмихна и каза:

- Аха, тази. Едва ли може да се нарече научна статия. Написах я преди много години, когато пишех докторската си дисертация, ако не греша. Къде я намери?

- Лежи си в мрежата, в базата данни.

- Така е, цял живот няма да ти стигне, за да откриеш всичките си текстове в интернет. Предполагам, че са уредили всичките правови въпроси със списанието, в което бе публикувана за пръв път.

- Прочетох само първата страница. А за какво става дума по-нататък?

- Статията е посветена на находка, направена от нас точно на Фосен, във владенията на семейство Крансос. Тоест близо до вилата ни. През Средните векове там е имало малка църква и гробище към нея. Отправна точка за статията бе фактът, че върху много от скелетите бяха открити учудващо приличащи си увреждания. Предположихме, че това са останки от многобройни жертви, убити по един и същи начин. Като археолог обаче аз, разбира се, не мога да установя кой знае с каква сигурност причината за смъртта по петстотингодишни кости. Всичко това е повече спекулация. Статията обаче, спомням си, придоби популярност. Най-важното е друго, а именно че по време на тези разкопки открихме Книгата на Юхан.

- Книгата на Юхан ли?

- Да, това е един от най-важните източници за историята на трьонделагското Средновековие. Тази книга е написана на ръка върху пергамент, въпреки че през онази епоха хартията се е използвала все по-често и по-често. Написал я е фосенски свещеник веднага след Реформацията. Много рядка скъпоценност е. Книгата се е прославила благодарение на съдържащите се в нея медицински сведения, които са удивително точни за времето си. И благодарение на афоризмите си.

- Афоризми ли?

- Да, мъдри изречения. Като например това: „Центърът на Вселената е навсякъде, а краят - никъде”. Афоризмите в Книгата на Юхан представляват голям интерес за учените. Защо свещеникът Юханес е писал за Вселената, а не за Бог? Вярата ли си е загубил? Бил ли е северен представител на зародилото се през епохата на Ренесанса научно течение? Къде е роден този Юханес? Учил ли е в университет? Афоризмът, който споменах, е много интересен по няколко причини. Двеста години преди раждането на Христос в книга, наречена: „Corpus Hermeticum”[24], спадаща към гностичното учение, било написано: „Бог е умопостижима сфера, центърът на която е навсякъде, а обиколката й е никъде”. След това през дванадесети век френският теолог и поет Ален дьо Лил твърди същото в един от своите трудове. Почти петстотин години по-късно, през 1584 година, в Италия, мистик на име Джордано Бруно ще провъзгласи: „... цялата Вселена има център или центърът на Вселената е навсякъде, а обиколка няма в нито една част, защото тя се различава от центъра”. Интересното е, че Джордано Бруно е записал мисълта си с няколко десетилетия по-късно от автора на Книгата на Юхан, възрастта на която датираме към средата на 16. век. Това обаче не е всичко. Двеста години след това тези думи са повторени от математика и философ Паскал: „Природата е безкрайна сфера, чийто център е навсякъде, а обиколката й е никъде”. На този цитат, който се появява отново и отново, обръща внимание и аржентинският писател Хорхе Луис Борхес. В книгата му „Измислици”, излязла през 1944 година, има есе на тази тема. Фразата може да се разглежда като пример за това как вечно повтаряме самите себе си и колко малко са на практика оригиналните мисли. Борхес е написал есето си, преди ние да намерим Книгата на Юхан, поради това тя не е спомената в него. Благодарение на такива подробности странната ни находка е обвита в мистичен ореол и учените не могат по никакъв начин да разгадаят загадката и. Бил ли е свещеникът Юханес мистик? Бил ли е сектант-гностик? Или просто е бил свободомислещ, който е отказал да вярва в Бог като в основополагащ принцип?