Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Аз мисля, че Мюриг ще пусне Кунеглас да премине — каза Емрис, — защото не иска война с никого. Той просто иска мир.
— Ние всички искаме мир, но ако Думнония падне, след нея Гуент ще усети остриетата на саските.
— Мюриг е убеден, че няма да стане така — каза епископът, — и предлага убежище на всеки християнин от Думнония, който иска да избегне войната.
Това бе лоша новина, защото означаваше, че всеки, който няма кураж да се изправи срещу Аел и Сердик, може да се скрие в кралството на Мюриг, стига да се обяви за християнин.
— Ама той наистина ли вярва, че неговият Бог ще го защити? — попитах аз.
— Сигурно, иначе каква е ползата от Боговете? Но Бог, разбира се, може да има нещо друго на ум. Толкова е трудно да се четат мислите му.
Епископът се стопли дотолкова, че се осмели да отметне от раменете си голямото наметало от меча кожа. Под него е облечен с къса дреха от овча кожа. Той пъхна ръцете си в дрехата и аз реших, че някоя въшка го е ухапала, но Емрис измъкна оттам сгънат пергамент, завързан с лента и запечатан с капка восък.
— Това ми го изпрати Артур от Демеция — подаде ми той пергамента, — и помоли ти да го предадеш на принцеса Гуинивиър.
— Разбира се — поех аз документа. Признавам, че се изкушавах да счупя печата и да го прочета, но устоях на изкушението. — Знаеш ли какво пише вътре? — попитах аз Емрис.
— Уви, не, лорд — отговори той, но без да ме гледа в очите, от което аз заключих, че старецът бе счупил печата и знаеше съдържанието на писмото, но нямаше желание да си признае този малък грях. — Сигурен съм, че не е нещо важно — каза епископът, — но той държи Гуинивиър да го получи преди зимното слънцестоене. т.е. преди неговото завръщане.
— Той защо отиде в Демеция? — намеси се Сийнуин.
— Предполагам, за да се увери, че Черните щитове ще се бият на наша страна напролет — отговори епископът, но на мен ми се стори, че тонът му е някак уклончив. Реших, че писмото съдържа истинската причина за посещението на Артур при Енгас Мак Ейрем, но Емрис не можеше да ни я разкрие, защото трябваше да си признае, че е счупил печата.
На следващия ден отидох до Инис Уидрин. Не беше далеч, но пътуването ми отне почти цялата сутрин, защото на места се наложи да слизам от коня и да го водя и него и мулето през дълбокия сняг. Мулето носеше десетина от вълчите кожи, които ни бе подарил Кунеглас. Те се оказаха приятна изненада Гуинивиър, защото стените на нейната затворническа стая бяха направени от цели стволове и вятър нахлуваше през тях, съскайки през процепите. Заварих я клекнала край огъня, запален в средата на помещението. Тя се изправи, когато ме представиха и изпрати двете си прислужнички в кухнята.
— В такива дни ми се иска да съм слугиня в кухнята — каза Гуинивиър. — Там поне е топло, но пък е пълно с пеещи християни. Едно яйце не могат да счупят без да възхваляват своя нещастен Бог.
Гинивиър потръпна и загърна слабичките си рамене в наметалото.
— Римляните са знаели как да задържат топлината — каза тя, — но ние изглежда сме загубили това умение.
— Сийнуин ви изпраща това, лейди — пуснах аз кожите на пода.
— Благодари й от мое име — каза Гуинивиър. После въпреки студа отиде да отвори дървените капаци на прозореца, за да влезе дневната светлина. Огънят се люшна под напора на студения въздух и към почернелите греди на тавана се понесоха искри. Дългата дреха на Гунивиър беше от дебела кафява вълна. Принцесата бе бледа, но нейното надменно, лице и зелените й очи излъчваха същата сила и гордост както преди.
— Надявах се да ти видя по-рано — упрекна ме тя.
— Сезонът бе много труден, лейди — казах аз, за да оправдая дългото си отсъствие.
— Искам да знам какво стана на Мей Дун, Дерфел.
— Ще ви кажа, лейди, но първо трябва да ви предам това.
Извадих писмото на Артур от торбичката, която висеше на колана ми и й го подадох. Тя скъса лентата, махна восъчния печат с нокът и разгъна документа. Прочете го на светлината, която идваше през прозореца отразена от снега. Чертите на лицето й се изопнаха, но това бе единствената видима реакция. Изглежда прочете два пъти писмото, после го сгъна и го хвърли в един дървен сандък.
— И така разкажи ми за Мей Дун.