Небесносини грехове

- Не мисля.

Отпих още малко от противната напитка и избягвах да го поглеждам.

- В продължение на години Жан-Клод пие от мен и никога не съм изпитвал такава реакция.

- Това е нещо, което Ашър може да прави.

- Какво? - запита той.

- Цапаш всичко с кръв - казах.

- Ще се закърпя след минута. Първо искам да довършиш обяснението.

- Нали знаеш, ухапването на Ашър може да...

- Доведе до оргазъм - довърши той вместо мен.

- Да - потвърдих.

- Изпитал съм умерения вариант на това - вметна Джейсън. - Както и ти веднъж в Тенеси,

когато Ашър умираше. Той замъгли съзнанието ти. Ако си спомням точно, не ти хареса особено.

- Проблемът не беше, че не ми хареса, Джейсън, а че може би ми хареса прекалено много,

така че да, това ме уплаши.

- Жан-Клод каза, че Ашър винаги се въздържа, освен ако не може да задържи човека, каквото и да означава това.

Кимнах, отпих и отново кимнах.

- Мисля... не, знам, че Ашър снощи не се въздържаше.

- Откъде знаеш? - поиска да разбере той.

- Имам някои от спомените на Жан-Клод. Реагирам като една жена, която е била съблазнена от Ашър по нареждане на Бел.

- Как реагираш? - попита той. - Порязваш хората?

- Казах, че съжалявам.

Той седна на ръба на леглото, едното му коляно бе свито, а другото спуснато долу, така че в общи линии ми се показваше. При нормални обстоятелства, нямам проблем да гледам един мъж в очите, но това някак привличаше погледа.

- Просто се майтапя с теб, Анита.

Той изглежда въобще не осъзнаваше голотата си, като повечето превръщачи, които познавах.

Подадох му края на чаршафа.

- Покрий се малко, ако обичаш.

Той се ухили.

- Защо, спахме в продължение на... - хвърли поглед към часовника до леглото - четири часа голи заедно. Защо трябва да се обличам сега?

Намръщих му се и изведнъж стана лесно да го гледам в очите. Така става обикновено когато гледам ядосано.

- По какъв начин си реагирала като другата жена? - повтори той.

- Ехо, ретроспекция на удоволствието когато Ашър е пил кръв.

- Това ще продължи ли да се случва? - запита той.

Отново се изчервих.

- С прекъсвания, по дяволите.

- Какво? - попита той.

- Жената, която помня, е тиха в леглото, не е подскачала наоколо много, не и според Ашър.

- И?

- Тя е можела да се прикрива по-добре от мен.

Той се разсмя високо.

- Да не би да ми казваш, че цялото това подскачане е нормално за теб? Изгледах го ядосано.

- Би трябвало да си наясно, виждал си ме в леглото веднъж, помогна да достигна до оргазъм, забрави ли? - Изчервявах се толкова силно, че главата започваше да ме боли.

Усмивката му избледня. Бяха ми нужни месеци след това, за да се почувствам комфортно около Джейсън.

- Всички бяхме във властта на аrdeur тогава - каза той - и бяхме малко по-скокливи от обичайното.

Поклатих глава без да го поглеждам, присвих колене и придърпах чаршафа към гърдите си.

- С изключение на факта, че исках да разкъсам гърлото ти, при мен ситацията беше горе-долу нормална.