Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Яхнал охраненото си конче, Кольо се гордееше с бурето си, което наричаше „моята батарея“. Движеше се в опашката на полка, но нещо не го сдържа и пришпори коня, за да пробегне напред.
— Дай да пия бе, Кольо! — ще се пошегува някой.
— Марш оттук, не си от 7 рота. Ротнио ма пребива, ако о̀стана без вода!
— Кольо — ще го попита друг, — каква е днес идеята?
— Идеята днеска е нефела!
Оттам бе кръстен Кольо Идеята. Това прозвище измести бащиното му име. Напразно се мъча сега да си го припомня. Кольо остана с прякора си.
Излязъл напред, в главата на дружината, той я пропускаше тържествен, сияещ.
— Здравей, 5 рота!
Войниците се смеят. Раниците олекват.
— Здравей, 6 рота!
Войниците продължават тежкия поход, а пътят им се скъсява.
— Здравей седма…?
А! Не! Кольо е от седма рота. Там командува ротнио. И Кольо — от дисциплиниран, по-дисциплиниран — знае, че в ротата има само скромното място на водар… и нищо повече.
В Добруджа в един момент имаше нареждане да се пие по възможност преварена вода. Но условията трудно позволяваха. И войниците рискуваха да останат без вода.
Един ден лекар от полка спипва наш Кольо точно пред кладенеца.
— Кольо, как смееш, не знаеш ли нареждането? Скоро да се махнеш оттук с бурето!
— Господин докторе, туа гла̀ва че падне, ама 7 рота во̀да че пие!
Шопето беа чудесни войници! Задоволяваха се с най-малкото.
При настъплението в Сърбия командирът на 25 полк полковник Тодор Златев, шоп от София, когото сами войниците наричаха „златен човек“, сочи насреща:
— Момчета, до довечера искам да вземете тази височина!
— Две лебета, господин полковник — отвръщат заобиколилите го войници, — две лебета и че земеме и оная!
Но наред с пълната си готовност винаги да настъпва, с незаменимите си бойни качества, които разнесе по целия Балкански полуостров, шопът притежаваше до най-висока степен и реалистично чувство.
След успешното настъпление при Добрич шопи от една батарея на 14 артилерийски полк се установяват на позиция всред златните добруджански ниви. Окопавайки батареята, намирайки изсъхнала царевица за прикриване, войниците се натъкват на един бостан, от който донасят едри любеници.
Изкопавайки само с лопати окопите и утолявайки тъй навреме жаждата си, шопите се заобаждат: „Ето, за тая земя, коя режем с лопатите като халва и коя ражда тия любеници и златното жито, заслужава да се биеме и да проливаме кръвта си. Рома̀иците са ни били вземали най-хубавата земя.“
Непридирчив към храната, шопът бе примирен и с облеклото. В него намери случай да изкаже гордостта си на българин и войник.
На Южния фронт началникът на дивизията се връща от обиколка по позицията. Насреща съвсем одърпан войник от 6 полк. Началникът на щаба казва:
— Да го спрем, господин генерал, и да го попитаме защо е така окъсан.
— Войник, ела насам!
— Заповядайте, господин генерал!
— Защо си така одърпан?
— Бедна ни е държавата, господин генерал, толко има, толко дава!…
Скромността на шопа бе от най-ценните му качества, истинска украса, най-голяма награда.
Когато след славните победи на Северния фронт на път за Южния нашата дивизия пристигна в София, един гражданин, възхитен от делатай, подари голяма сума, която да се даде на „най-храбрия войник от първа дивизия“.
Началникът на дивизията определи нашата бригада. Бригадният командир посочи нашия полк. За наградата бе избран младши подофицер от 12 рота Владо Георгиев, шоп от Дивотино.
Строил войниците си, ротният командир поручик Ерусалим Василев съобщава радостната вест, която е гордост не само за Владо, но и за дружината, полка.
И ето, героят излиза напред, обръща се към другарите си и произнася тия прости, но пълни колкото със скромност, толкова и с достойнство и мъдрост думи:
— Господин поручик, бракя, ротнио казува, дека съм бил най-рабрио у ротата. Па я не съм. Сите са рабри. Ама щом он казува, може и така да е. Ама как можееме ние да сме рабри, ако он не ни предвождаше. Тая награда я не я заслужавам!
Нищо обаче не би могло да се сравни с безстрашието, юначеството, храбростта, самопожертвувателността на шопа. Те се обръщат вече в легенда.
На 30 ноемврий 1916, 1 полк настъпва към Комана-Букурещ. Той е на десния фланг на дивизията. Пратените патрули не могат да влязат в никаква връзка с частите вдясно. Деснофланговата рота е излязла много напред. Патрулитей донасят за гъсти руски маси, които настъпват. Върху ротата се изсипва смъртоносна градушка. В мрачния ден отекват зловещо пръскащите се в гората снаряди. Патрулите донасят, че русите са натъкнали щиковете си.