Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Славният командир на 1 полк подполковник Велизар Лазаров, шоп от София, заповядва ротата да се оттегли на общата полкова линия.
Отдръпват се войниците. Отдръпват се подофицерите. Отдръпват се офицерите. Отдръпва се и една картечница. Само другаркатай остава. До нея е застанал старши подофицер Сава Геров, шоп от Богданлия.
— Хайде, господин старши — подемат войниците.
— Хайде, Сава — подкрепят подофицерите.
— Хайде, Сава — заповядват офицерите.
Но старшията Сава не мърда. Макар и ранен, не се отдръпна по-рано. Макар ранен, не желае да се отдръпне и сега.
— Вие вървете. Аз ще остана!
Прегърнал картечницата, той натиска копчето. Под мощнотой прикритие нашите се изтеглят. Зад тях се чува непрекъснато злокобно тракане. Може би това са вече последните минути на картечницата. Но тя все още трака. Звукът отслабва. Тракането разредява. Звукът замира. Денят умира.
Когато на другия ден, 1 декември 1916, полкът и дивизията се понасят победно напред и ротата достига познати места, намира и картечницата, и Сава. Пред картечницата — триста руски трупа. До картечницата — нито един патрон. Но затова пък, като верен страж, падналият до нея защитник.
За всички картината е ясна. Дал и последния изстрел, не е направил поне опит да се спаси. Дочакал е русите, които са го заобиколили от всички страни и са го вдигнали на щиковете си!…
Сава Геров е гордост не само на 1 полк. Старши подофицер Сава Геров е гордост на всички полкове от първа дивизия. Защото подпоручик Сава Геров е самата първа дивизия!
Сега, след толкова години, когато славим победите на шопите по всички бранни поля, гордеем се с нашите герои. Историята на нашата, шопската дивизия е поема, написана от хилядите преживели, напоили перото в кръвта на хилядите паднали. Дни и нощи можем да разказваме, без да сме сигурни, че сме направили крачка. Подвизи и герои, герои и подвизи ни завещаха нашите шопи. Всеки от тях е стих от неиздадена книга.
Офицери
Нашият полк имаше бляскави офицери. Един от друг по-съвестни, смели и надеждни. Между войниците, при войниците, пред войниците. Затова и войниците бяха между офицерите, при офицерите, зад офицерите.
Любовта между едните и другите бе взаимна. Естествена, непринудена, незаповядана. На всичко друго може да се заповяда, само не и на чувствата. Тая любов бе споена чрез здравия, смел и надежден елемент — подофицерите.
Всички лични недоразумения, които все пак можеха да се явят, се изглаждаха пред авторитета на командира, един от най-бляскавите офицери и началници, които човек би могъл и да си представи и да си пожелае.
Сполучихме и с дружинните. И петимата от Северния и Южния фронт имат трета степен. Това за някого може да не казва нищо. Но за полка говори нещо. Полкът се състоеше от войници, подофицери и офицери. Те бяха офицери.
В релациите по представянето им е казано повече. Който се интересува, да потърси.
В Добруджа и Румъния дружинни ни бяха подполковник Георгиев, майор Михайлов, майор Бояджиев.
За първия казах вече достатъчно, при това едноименник ми е, макар да се видяхме за пръв път на бяло-зелено-червения фон на Добруджа. Запазих спомен и за добросъвестността, и за човечността, и за чистосърдечието му.
На Южния фронт, вече полковник, Георги Георгиев командуваше 25 полк. Помина се наскоро след войната.
За втория ми е удобно да говоря. Не ми бе началник. Но адютантът му, който бе преведен в нашата дружина, ни разказваше по време на обедите в Перишори надълго за него. Към думите му се присъединяваха и други, после самите офицери от втора дружина и портретът на командира им се очертаваше. За всички бе Спиро. С такава интимност не се говори за човек, който не е обичан.
За третия ми е най-удобно да говоря. Запознах се най-късно. Може би затова до най-късно чувах да ми говорят за него. Боевете се свършиха и той напусна полка, за да вземе дружина в другия полк от бригадата. Колкото по-далеч са очите, толкова по-далеч е и сърцето, казват хората и народите. Но офицерите, които бяха служили при него, не бяха съгласни нито с хората, нито с народите. Колкото по-рядко го виждаха, толкова по-често говореха за него. Командирът на трета дружина майор Каприел Бояджиев бе и отличен офицер, и рядък началник. Днес е полковник о.з.