Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Няма да се оставя да бъда прогонена! — поклати глава Кристин.
— Вие сте много глупави хора — намръщи се Кирибали. — Свикнали сте със… „Старбъкс“ и… лаптопи и… дивани. С удобния живот. Това е древният изток. Той е отвъд вашите разбирания.
— Но нали споменахте, че може да се наложи да ни разпитате пак…
— Вие не сте заподозрени! — Гримасата на детектива стана заплашителна. — Не ми трябвате.
— Съжалявам, но няма да търпя заповеди. — Кристин стоеше невъзмутима. — Нито от вас, нито от когото и да било.
— Тогава трябва да призова на помощ мъжката логика — обърна се Кирибали към Роб. — Знаем, че жените понякога са…
— Искам да знам какво има в трезора на музея! — внезапно скочи Кристин.
Този изблик накара турския инспектор да замълчи. По лицето му се изписа необичайно и объркано изражение. Той се огледа, сякаш очакваше някой приятел да дойде на масата, но терасата на чайната беше почти празна. Бяха останали само двама дебели мъже в костюми, които пушеха наргилета в един сенчест ъгъл. Те погледнаха апатично към Роб и се усмихнаха.
Кирибали се изправи рязко. Извади турски лири от хубав кожен портфейл и много внимателно остави парите върху покривката.
— Ще го кажа ясно, така че да го разберете. Миналата седмица сте били забелязани, че сте нахлули с взлом на разкопките на Гьобекли Тепе.
Мрачно предчувствие обзе Роб. Ако Кирибали наистина знаеше, значи ги чакаха неприятности.
— Имам приятели в кюрдските села — продължи полицаят.
— Но ние просто търсехме… — опита се да обясни Кристин.
— Вие просто сте търсили Дявола. И една еврейка би трябвало да е по-наясно с тези неща.
Кирибали произнесе последното изречение през стиснати устни и думата „наясно“ прозвуча като змийско съскане.
— Моето снизхождение… и въздържаност не са безкрайни. Ако до утре не напуснете Шанлъурфа, ще се озовете в килиите на турски затвор. А там може би ще откриете, че някои от моите колеги в съдебната система на републиката на Ататюрк не споделят моите хуманитарни възгледи към вашето добруване.
Той им се усмихна по възможно най-неискрения начин и след това си тръгна, като пътьом закачи розовите храсти. Цветовете се приведоха и отрониха няколко алени листенца.
Около минута двамата стояха в мълчание. Роб усети надвисналата опасност, буквално чуваше как предчувствието му натиска клаксона. В какво се забъркваха? Това беше материал за добра статия и журналистическо разследване, но дали си заслужаваше истинската заплаха? Мислите на Роб го отведоха към Ирак и той си спомни за самоубийствения бомбен атентат в Багдад. Виждаше лицето на жената. Терористката беше красива млада жена с дълга тъмна коса, а устните й бяха намазани с яркочервено червило. Терорист с червило. А след това тя му се усмихна едва ли не прелъстително и посегна към детонатора на бомбата, за да избие всички.
Роб потръпна от спомена. Но този ужасен спомен донякъде му даде и решение — беше му писнало постоянно да го заплашват и да го гонят. Може би този път трябваше да остане и да преодолее страховете си.
Кристин очевидно беше на същото мнение.
— Аз няма да си тръгна.
— Ще ни арестува.
— За какво? Че сме карали през нощта?
— Наистина нахлухме с взлом на разкопките.
— Не може да ни хвърли в затвора за такова нещо. Това беше абсолютен блъф.
Роб все още не беше убеден.
— Наистина не знам…
— Но пък колко се е изчерпал вече! Това е просто игра…
— Изчерпал? Кирибали? — Роб категорично поклати глава. — Не, не е така. Поразпитах малко за него, проучих го. Хората го уважават, дори се страхуват от него. Казват, че стреля майсторски, истински снайперист. Съвсем не е безобиден враг.
— Но ние не можем да си тръгнем. Не и преди да разбера още нещо!
— Какво имаше предвид с този трезор на музея, за какво ставаше дума?
Сервитьорът се въртеше наоколо и ги чакаше да си тръгнат, но Кристин поръча още две чаши от сладкия, тъмночервен чай.
— Последният ред от бележника — каза тя. — Там пише Черепите от Чайоню, cf Orra Keller. Спомняш ли си черепите от Чайоню?
— Не — призна си Роб, — разкажи ми.
— Чайоню също е известен археологически обект, стар е почти колкото Гьобекли. Намира се на около 160 километра оттук. Там за първи път са одомашнени прасета.