Падналият Ангел

- Как е бизнесът?

- Крета. Обикновено се вижда с един-двама клиенти сутринта и с още няколко през късния следобед, когато ски пистите започват да затварят. До пет часа мястото се превръща в мъртвило.

- Някакви служители?

- Съпругата обикновено прекарва по няколко часа в галерията, след като остави Хензел и Гретел в детската градина. Те живеят на няколко километра от Сен Мориц, в едно градче на име Замедан. Приятно местенце. Имам чувството, че Дауд е единственият член на „Хизбула“, който живее там.

- Името му е Давид - натърти Габриел. - И за момента не можем да докажем, че е член на нищо друго, освен на Швейцарската асоциация на търговците на художествени творби и антики.

- Докато не види това красиво гръцко гърне.

- Може и да не захапе.

- Ще захапе - увери го Михаил. - После ще го изпържим до хрупкаво и ще го обърнем от другата страна, точно както ти го нарисува върху черната дъска на булевард „Цар Саул“.

- Понякога операциите не минават по план,

- На мен го кажи. - Михаил огледа Габриел за момент. - Може би не е добра идея точно сега да се заиграваш с някого от „Хизбула“.

- Аз самият едва се познавам в тази премяна.

- Популярното ти лице не е единствената причина, поради която трябва да се замислиш дали да влизаш в галерията.

Габриел се обърна и погледна Михаил право в очите.

- Не мислиш, че ме бива за това? Това ли искаш да кажеш?

- Не е минало много време, откакто Надия ал Бакари умря в ръцете ти в Руб ел Хали. Може би трябва да позволиш на някого другиго да отиде там и да пусне примамката.

- На кого например?

- На мен.

- Ти едва вървиш.

- Ще глътна малко аспирин.

- Колко разбираш от червенофигурни атически вази?

- Абсолютно нищо.

- Това може да се окаже проблем.

Михаил замълча.

- Приключихме ли? - попита Габриел.

- Приключихме.

Габриел отвори алуминиевото куфарче, което донесе със себе си в хотела. Вътре имаше един фрагмент от хидрията, грижливо увит в сукно, заедно с няколко снимки осем на десет на останалите парчета от съда. Той щракна малък ключ вътре и активира системите за аудио- и ви-деопредаване. После затвори куфарчето и погледна към Михаил.

- Хващаш ли сигнала?

-Да-

Габриел отиде до огледалото и огледа непознатото лице, отразено в стъклото. Доволен от вида си, той излезе от стаята, без да каже нищо повече, и тръгна надолу по стълбите към празното фоайе на „Йегерхоф“. Докато излезе на улицата, вече не беше мълчаливият лекар, дошъл да лекува ранения руснак; той беше Антон Дрекслер от „Антикварни услуги“, Хамбург, Германия. Десет минути по-късно, след внимателна проверка за следене, той се изправи пред входа на галерия „Наксос“. Зад витрината лежеше осакатеното римско момче. То много приличаше на жертва от самоделна бомба. Хер Дрекслер огледа статуята за момент с проницателен поглед на професионалист. После, след като натисна звънеца и обяви намеренията си, той бе пуснат да влезе без по-нататъшно забавяне.