Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Жена, продаваща сертифицирани от министерството на околната среда пръчици от нарязана на тънко папая, я изгледа с подозрение. Емико успя да овладее паниката си и продължи по улицата с малките си крачки и с надеждата, че изглежда ексцентрична, а не генетично сбъркана. Сърцето ѝ биеше като полудяло.
„Бързаш. Забави малко. Имаш време. Не колкото ти се иска, но достатъчно, за да зададеш въпросите си. Бавно. Търпеливо. Не се издавай. И гледай да не прегрееш.“
Дланите ѝ бяха влажни от пот: те всъщност бяха единствената част от тялото ѝ, която не пареше постоянно. Тя ги разтвори широко, като ветрила, с надеждата да попие поне мъничко хлад през тях. Спря при една обществена помпа да се наплиска и да пие вода. Пи до насита. Ако не друго, Новите хора не се бояха поне от бактерии и паразити. Тя беше негостоприемен гостоприемник. Една полза поне.
Ако не беше от Новите хора, щеше просто да иде на гара „Хуаламфонг“, да си купи билет за пружинников влак, да стигне с него чак до пущинаците на Чианг Май и после да продължи пешком. Би било толкова лесно. Вместо това трябваше да внимава и да обмисля всяка своя стъпка. Пътищата със сигурност се охраняваха. Всички пътни артерии, водещи към Североизтока и река Меконг, щяха да са задръстени с войници, придвижващи се между източния фронт и столицата. Пружинка като нея със сигурност щеше да привлече внимание, още повече че военните модели на Новите хора понякога се сражаваха на страната на виетнамците.
Но имаше и друг начин. От Гендо-сама беше научила, че голяма част от товарните превози в кралството се извършват по реките.
Свърна по Танон Монгкут към доковете и вълнолома и само след няколко крачки спря. Белоризци. Двама. Сви се до една стена, докато минаваха покрай нея. Дори не я погледнаха — ако не се движеше, нищо не я издаваше, — и въпреки това, когато се изгубиха от погледа ѝ, едва не хукна обратно към кулата. Повечето белоризци там бяха подкупени. Тези обаче… Тя потръпна.
Най-сетне наближи складовете и търговските станции на гайджините — новопостроения търговски квартал. Тръгна нагоре по дигата. Изкачи се до върха и океанът се ширна пред нея, пълен с ветроходи на котва в пристанището, с докери, които разтоварваха стока от трюмовете им, с водачи, които окуражаваха с викове мегодонтите си и ги насочваха с товара им от сандъци към огромните фургони с гумени колелета, които щяха да откарат стоката до складовете. Все неща, които ѝ напомняха за предишния живот.
Петно на хоризонта бележеше карантинната зона Кох Ангрит, където търговци и земеделски мениджъри гайджини клечаха сред купове калории и търпеливо чакаха слаба реколта или поредната зараза по посевите да вдигне търговските бариери на кралството. Веднъж Гендо-сама я беше завел на този плаващ остров от бамбукови салове и складове. Там, на поклащащите се палуби, Емико беше превеждала на господаря си, който уверено зарибяваше чужденците с най-новите плавателни технологии, които да ускорят транспортирането на патентована СояПРО по целия свят.
Въздъхна и се мушна под провисналото въже сайсин, опънато над вълнолома. Свещеното въже се виеше над дигата и в двете посоки и изчезваше в далечината. Всяка сутрин монаси от различен храм благославяха въжето — добавяха духовна подкрепа към физическите защитни стени, които удържаха гладното море.
В предишния си живот, когато Гендо-сама ѝ осигуряваше разрешителни да се движи свободно в града, Емико бе имала възможността да наблюдава годишната церемония по благославянето на вълнолома, помпите и въжето сайсин, което ги свързваше. Докато първите мусонни дъждове се изливаха върху насъбралото се множество, нейно благородно величество Невръстната кралица беше натиснала ръчките, които задвижваха с рев помпите, самата тя миниатюрна в сравнение с машината, създадена от нейните предци. Монасите запяха и опънаха ново въже сайсин от Градската колона, духовното сърце на Крунг Теп, както местните наричаха Банкок, към дванайсетте задвижвани с въглища помпи около града, а после всички се помолиха заедно уязвимият им дом да пребъде и тази година.
Сега, в сухия сезон, въжето изглеждаше разръфано, а помпите кротуваха. Плаващите докове и привързаните към тях лодки и баржи се полюшваха кротко под червената светлина на слънцето.
Емико се вля в навалицата, оглеждаше трескаво лицата на хората с надеждата да открие някой с по-благ характер. Спря, за да не издава с движения природата си, и продължи да оглежда хората. Накрая събра сили и подвикна на един работник:
— Катор ка. Моля ви, кун. Бихте ли ми казали откъде да си купя билет за ферибота на север?