Момиче на пружина

— Мислиш, че сме богати?

— О, стига театър. Твоите товари пътуват с моите дирижабли все пак. — Карлайл го изгледа многозначително. — Знам откъде идват товарите ти, преди да пристигнат в Калкута.

Андерсън се престори, че не му пука.

— Е, и?

— Огромната част идва от Де Мойн.

— И смяташ, че си струва да говориш с мен, защото имам инвеститори от „Мидуест“? Нима всички не търсят инвеститори там, където има най-много пари? Какво толкова, ако някоя богата вдовица иска да експериментира с пружинници? Четеш твърде много между редовете.

— Така ли? — Карлайл се огледа и пак приближи глава до неговата. — Хората говорят за теб.

— В смисъл?

— Казват, че проявяваш необичаен интерес към семената. — Карлайл погледна многозначително обелката от нгото, която лежеше на бара между тях. — В наши дни всички си отваряме очите за тези неща. Но само ти плащаш за информация по въпроса. Само ти разпитваш за белоризците и генехакерите.

Андерсън се усмихна студено.

— Говорил си с Роли.

Карлайл въздъхна.

— Ако това ще те утеши, не ми беше лесно. Той не искаше да говори за теб. Изобщо.

— Трябвало е да помисли малко повече.

— Без мен не може да получи подмладяващите си процедури. — Карлайл сви рамене. — Ние имаме търговски представители в Япония. А ти не си в състояние да му предложиш още десетина години лесен живот.

Андерсън се изсмя насила.

— Разбира се. — Усмихна се, но вътрешно кипеше. Налагаше се да отстрани Роли. А и Карлайл навярно. Проявил беше немарливост. Изгледа нгото с отвращение. Допуснал бе всички да видят какво занимава мислите му. Дори пред греамитския свещеник се беше издал, а сега и това. Лесно беше да свали гарда човек. Да забрави по колко линии може да се издъни. А после влизаш един ден в бара и някой те шамаросва през лицето.

— Ако само можех да говоря с някои хора. Да обсъдим определени варианти за… — Карлайл не довърши, кафявите му очи наблюдаваха Андерсън за някакъв знак на съгласие. — За мен е без значение за коя компания работиш. Ако правилно съм разбрал какво те интересува, не е изключено целите ни да лежат в една и съща посока.

Андерсън потропа с пръсти по бара и свъси замислено вежди. Ако Карлайл изчезнеше, щеше ли това да вдигне шум? С малко късмет дори би могъл да го припише на нахъсаните белоризци… После попита:

— Смяташ, че имаш шанс, така ли?

— Няма да е първият път, когато тайландците реформират правителството си със сила. Хотел „Виктория“ нямаше да съществува, ако министър-председателят Сурауонг не беше изгубил главата и имуществото си в преврата от дванайсети декември. Тайландската история е пълна с промени в администрацията.

— Проблемът е, че щом говориш с мен за това, вероятно си говорил и с други. Може би с твърде много други.

— С кои други да говоря? — Карлайл кимна към останалите от Фарангската фаланга. — Те са нищо. Не бих си и помислил да ги включа в плановете си. Твоите хора, от друга страна… — Карлайл замълча, обмисляйки внимателно думите си. — Виж, Аккарат има известен опит с тези неща. Белоризците са си създали много врагове. И не само сред фарангите. Проектът ни е супер, трябва му само малко помощ в набирането на инерция. — Отпи глътка уиски, примлясна и остави чашата. — Ако планът успее, последствията ще са много благоприятни за нас. — Задържа погледа на Андерсън. — За теб. И за твоите приятели в „Мидуест“.