Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Мендарк изреди какви ли не слова във всевъзможни съчетания, напеви и странни призовавания. Извличаше още картини от Огледалото, мяркаха се и познати хора. Появи се Тенсор, който напразно се опитваше да подчини своя портал на волята си с помощта на Лъжовното огледало. Фейеламор се взираше отчаяно, а над нея беше вътрешността на платинения купол. Разрошена, с изцъклени очи и изцапана буза, Каран се вторачи надолу, извърна се рязко и Огледалото потъмня.
— Само не ми казвайте, че тази дребна никаквица е видяла повече от мен! — изръмжа Мендарк и плесна с длан по масата.
Лиан така се захласна по образа на Каран, че дори не чу обидата, но Шанд не я пренебрегна. Кафявите му пръсти стиснаха тънката китка на Магистъра толкова силно, че Огледалото издрънча на масата. Мендарк вдигна другата си ръка, погледите на двамата старци се срещнаха. Не помръднаха половин минута, после Мендарк промърмори:
— Съжалявам.
Шанд го пусна.
— Това ще да е било малко преди да сваря нея и Мейгрейт във Физ Горго — обади се Игър. — Да проверим няма ли да открием още нещо.
Мендарк отново взе Огледалото, но то упорито си оставаше празно.
— Ама че своенравен предмет — дотегна му накрая. — Няма как, Ще се позанимавам с него през нощта.
— Няма да го изнасяш оттук! — с нетърпящ възражение тон изрече Шанд.
— Твърде напрегнат си, Мендарк — вметна Игър. — И прекалено ядосан. Нека опита някой друг.
Измъкна ловко Огледалото от пръстите му и го връчи на Лиан.
— Не мога — възрази летописецът. — Вече опитвах.
Все пак повтори различните фрази за отключване, които бе прочел в една или друга книга. Нищо не се появи.
— Ако Талия беше тук… — проточи Игър.
— Но не е! — сърдито го прекъсна Мендарк. — Нали открай време чакаш да ти падне в ръчичките — ето го. Стига превземки, възползвай се.
Игър се вторачи неприязнено в него с хлътналите си очи.
— Всички изпадахме в заблудата, че Огледалото е нещо оформено веднъж завинаги, неизменно. Но не е така. То е изменчиво, с всяка употреба става друго, по-сложно и трудно за овладяване. И по-опасно! Може би вече е отвъд възможностите ни да възстановим…
— Заеми се с това де! — изкрещя Мендарк, на когото му се стори, че Игър го дразни нарочно.
Игър взе Огледалото от Лиан, докосна символа, както само той си знаеше, и образите изплуваха незабавно. Редуваха се шеметно, както пред очите на Фейеламор в Катаза. Показваше се порталът на Тенсор, мяркаше се изтерзаното му лице, в мътилката се смесваха други хора и места.
Игър остави Огледалото.
— Само това ми е по силите да намеря. Аз познавам добре способностите си.
— Дори не се опита истински — обвини го Мендарк. Беснееше, че съперникът му извлече повече от Огледалото, но се отказа толкова нехайно. — Гониш някакви свои тайни цели!
— О, не, уверявам те. Нямам намерение обаче да напявам над Огледалото безсмислени слова подобно на селски шаман с надеждата случайно да се натъкна на ключа. Не разполагам с ключ и това ми е добре известно. Спомни си, че Огледалото беше у мен над двадесет години. Нека сега се върне при пазителя си.
Игър подаде с поклон коварния предмет на Шанд, който го пое с гузната радост, че никой нищо не постигна. Но преди да го прибере в калъфа, Лиан настоя:
— Шанд, опитай се и ти!
— Няма! Аз бях определен единствено за негов пазител. Никога не съм си служил с Огледалото и това няма да се случи.
Игър обаче умуваше напрегнато.
— Шанд, Лиан е прав. Време е да смъкнеш тази твоя маска. Ами ако нещо е оставено в Огледалото специално за пазителя му?
На Шанд като че щеше да му призлее.
— Не… — прошепна той. — Не е предназначено за мен. Дадох обет…
— Стига си се крил зад обетите си. Взри се в Огледалото, Шанд, ако не ти покаже нищо, няма и да ти навреди.
— Не разбираш — смотолеви Шанд, свел поглед към студената гладка повърхност. — И никога няма да разбереш…
19. Пръстенът
Мендарк направо подскочи в креслото си.
— Чакайте! Току-що се сетих нещо!
Излезе забързано и скоро се върна с пакет и свитък от дебела хартия, прихванат със сребърен пръстен.
— Намерих ги в Хависард — обясни, докато слагаше предметите на масата. — Разгъна ярешката кожа и взе малка подвързана книга. — Фейеламор я изтърва в библиотеката. Помните ли какво ви разказах, след като се върнах от пътешествието на изток? — Тикна книгата в ръцете на Лиан. — Виж дали ще успееш да я разгадаеш някой път, когато ти остане свободно време. Опитай се да откриеш защо Фейеламор искаше да я прибере.
Мендарк се обърна към Шанд.
— Попаднах и на това. — Даде му свитъка и пръстена. — Тогава си помислих, че може да са интересни само за някой летописец. Но сега се питам дали пазителят на Огледалото няма да знае повече… Какво ще кажеш?