Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Млъкна. Изглеждаше смазан и останалите не намираха какво да кажат. Шанд изведнъж вирна глава.
— Игър, ти я нарече Мейгрейт. Защо? И коя е тази Мейгрейт, прословутата ученичка на Фейеламор ли?
— Не е Мейгрейт — промълви Игър, вторачен в Огледалото. — Сега ми е ясна тази стряскаща прилика. Старче, вече мога да ти разкажа и останалото — обеща той. — Грозна история… Няма да ти донесе радост, освен може би в самия край. Натъкнах се на първите откъслечни сведения, докато търсех Огледалото. Преди двадесет години заедно с намирането му научих още нещо. А след като срещнах Мейгрейт, накарах моите шпиони да изровят каквото могат. И едва днес, щом чух твоя разказ, всичко се подреди в ума ми.
Шанд, напразно си обвинявал зейните. Нямали са нищо общо, въпреки че хитро са ти били пробутани фалшиви улики. Фейеламор ти е отнела Аелиор.
— Фейеламор ли?! Сигурен ли си? — Този път погледът на Шанд към Лиан гореше от срам. — Говори де!
— Не може да има съмнение. Фейеламор е лежала болна месеци наред след онази битка с Ялкара. Изгаряла я омразата, натрупана от вековните провали на фейлемите, особено от причинените от Ялкара. В нея виждала източника на всичките си беди. Незнайно как Фейеламор научила за Аелиор и в главата й се пръкнал извратен замисъл — щяла хем да си отмъсти на Ялкара, хем с малко късмет да постигне целите си. Всички знаете, че я води едно желание — да върне своите сънародници на Талалейм, от който са откъснати толкова отдавна. Но вече нямало да човърка за някаква слабост във Възбраната. Канела се да я разбие окончателно, пък каквито ще да са последиците за този свят! Пътят й бил подсказан от древно пророчество на фейлемите — то гласяло, че съдбата на Талалейм зависи от едното, събрало три в себе си.
За да разкъса Възбраната, тя се нуждаела от особено творение, надарено със сила чрез Тайното изкуство. Такива са златната флейта или машината на Рулке. На фейлемите обаче е забранено да прибягват до подобни устройства. Фейеламор измислила как да заобиколи забраната. Щяла да си създаде човешко устройство, трикръвна — „едното, събрало три в себе си“. Само че трикръвни се срещат извънредно рядко, а и мнозина от тях полудяват и не се поддават на контрол. Единственото решение — да създаде своя трикръвна и да я обучава от самото й раждане. И как да го постигне? Тя знаела, че Аелиор е мелез, рожба на Сантенар и Аакан. Значи чрез нея щяла да получи своята трикръвна, а и да си отмъсти на Ялкара.
Фейеламор отвлякла Аелиор и… мъчно ми е да ти го кажа, Шанд, но се отнасяла с нея зверски. Едва дочакала тя да съзрее достатъчно и против волята й я съешила с един от фейлемите. От такова чифтосване рядко се раждат деца, но Фейеламор все ще да е измислила нещо и продължавала черното си дело, докато не получила каквото искала. Аелиор нарекла дъщеря си Мейгрейт и, както научих от своя шпионин, дори й се радвала. Но Фейеламор не би допуснала между майката и детето да укрепне връзка, иначе как да подчини трикръвната на волята си? Откъснала Мейгрейт от майчината гръд. От скръб и срам Аелиор убила фейлема, с който я събрали насила — още по-опозорен дори от нея. После посегнала и на своя живот.
— Знаех, че се е случило нещо страшно, когато я чух да ме вика — изплака Шанд. — Аелиор…
Игър го остави да се справи с мъката си и се обърна към един страж. Скоро влязоха слуги с пълни чаши ласий. Шанд изпи своята на един дъх и попита Игър:
— Какво е сторила Фейеламор на моята внучка?
— Поела грижите за нея и я подготвяла да изпълни великата задача. Фейлемите обаче се чувствали обезчестени. Отчуждили се от Фейеламор, отбягвали и Мейгрейт, която дълго живяла с нея в самота и бавно израствала в жена. Дори не знаела коя е и макар че била несравнимо по-умна от околните, а и по-могъща, бояла се да използва волята и силата си. Когато пък се престрашавала, винаги прекалявала и привличала нежелано внимание. Може би злодеянията на Фейеламор ще доведат до собствения й провал… — замисли се Игър. — Мейгрейт има и дарбите, и мощта да изпълни задачата, но вероятно й липсва сила на волята.