Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Немалко знания, които ще ти бъдат от полза, няма да намериш в книгите — увери я Лиан. Самият той бе извлякъл тази поука доста късно. — Разбира се, съгласен съм да работиш с мен. Дори признавам, че много се нуждая от помощта ти. Ела, ще ти покажа какво Ще вършиш.
Няколко дни той се радваше на компанията на Лилис, а документите скоро бяха подредени така, че стигаше той да се сети за някой и момичето вече го държеше в ръка. Но постепенно започна Да се уморява от напрегнатото й внимание.
— Лилис… — Тя се озова мигновено до лакътя му. — Съжалявам, но все се разсейвам, защото ме наблюдаваш, без да мигнеш.
Момичето посърна.
— Искаш да изляза ли? Само кажи — опита се тя да запази достойнството си.
— Не искам, разбира се. Но това не е добре нито за мен, нито за тебе. Какво друго да ти възложа?…
Лилис спря, хванала дръжката на вратата.
— Ще правя каквото поискаш — промърмори тя, преглътнала обидата.
— Има нещо, което трябва да бъде вършено безупречно. Можеш ли да преписваш?
— Надирил ме научи първо на това — засегна се момичето.
— И остана ли доволен от напредъка ти? Тя се поколеба.
— Ами не чак доволен…
— Ще препишеш ли това на чисто? — Даде и лист, който бе запълнил с равния си почерк. Изпъстряха го задрасквания и поправки с различни мастила. — Не забравяй — никакви грешки. Ако не разбираш нещо, попитай.
Тя подостри ново перо и започна да пише, навела глава към листовете. Пак застана до лакътя му, и то по-скоро, отколкото бе очаквал.
— Въпрос ли имаш?
— Готово е!
— Толкова бързо?
Лиан взе нейния лист, изписан в красивия, макар и старовремски стил на Надирил. Но точно затова подхождаше на текста. Лиан провери придирчиво всяка буква и завъртулка, като поглеждаше оригинала.
— Почти съвършено… Много добре!
Лилис обви с ръце шията му и го целуна по бузата.
— Това ли беше? — попита се тя.
— Дори не сме започнали — засмя се Лиан. — Имам за тебе толкова работа, колкото не ти се е събирала за цял живот. Я погледни.
На пода до бюрото бяха оставени три тома, подвързани в разноцветна кожа. Две от книгите бяха оръфани и захабени, третата изглеждаше по-нова.
— Това е моето „Предание за Огледалото“ и съм убеден, че ще стане Велико предание.
Той неволно сплете пръсти зад гърба си, докато изричаше думите.
— Искаш аз да препиша твоето сказание?!
Лиан не разбра правилно възклицанието й.
— Знам, задачата е тежка. Виж каква цапаница.
Отвори първия том, чиито страници имаха по-плашещ вид от току-що преписаната. Същинска джунгла от няколко цвята мастило, поправки, номерирани допълнения, вмятания, пъхнати тук-там нови листове, бележки по полетата…
— Но такава задача подобава на майстор-книжник. За мене ще е прекалено висока чест.
— Знаеш ли как ще ме оскубе за оказаната му чест майсторът-книжник? Нямам пукната пара. И да му търпя киселото сумтене по цял ден? С тебе, Лилис, се работи много по-леко. Но ако ти е трудно или не ти се иска…
Лилис грабна томовете и ги притисна до гърдите си.
— Искам, то се знае! — отвърна надменно. — Искам тази работа повече от всичко и никой не би се старал повече от мен. А къде са чистите листове?
— Хартия ли… Дори не бях помислил. Нямам пари да купя дори малък бележник. Ще видя мога ли да изкопча нещо от Мендарк. Сложи ги на мястото им. С малко късмет ще започнеш следобед. Впрочем и без това не можеш да се занимаваш с третия том. Не съм довършил тази част от сказанието. А за четвъртия още нямам бележник. Къде ги дянах тези патерици?
Лиан изкрънка малък бележник с бели листове в кожена подвързия, но не получи нищо друго. Чака дълго Лилис да се върне. Боляха го краката. По средата на следобеда закуцука към прозореца и се загледа през решетката в двора и кривото дърво.
Лилис влезе, олюлявайки се, метнала на гръб тежка торба.
— Какво си носиш — обяда ли? — весело я посрещна Лиан. Момичето отвори торбата и извади четири дебели пакета хартия, мека и гладка на пипане.
— Но… но това е копринена хартия! По-хубава от нея няма! Откъде я взе?
— Имах спестени пари, за да издирвам баща си, но не похарчих нищо от тях. Затова сама купих хартията.
Лиан рядко губеше дар слово, но в този миг онемя. Цената на копринената хартия беше баснословна, най-малко два златни тела за пакет. Лилис бе купила четири… Той пресметна, че и един златен тел ще му стигне да се изхрани две години.
— Не мога да се съглася — смънка, а коленете му се подгънаха. — Никога няма да събера толкова пари, за да ти ги върна.