Пътят между световете

— Осейон, какви ги вършиш?!

— Не се стряскай, дете — отвърна той. — Нищо не заплашва Лиан.

— Мендарк просто иска да ми напомни, че съм негов длъжник — промълви летописецът.

Посегна към патериците, без да трепне. Последните месеци изгориха като с нажежено желязо незрелостта у него. Още какво би могъл да му причини Мендарк, което да не е преживял досега? Щеше да му угажда с усмивка, но през цялото време тихомълком да гони своите цели. Лиан протегна ръце напред и Осейон щракна белезниците на китките му.

Стражът го отведе в разкошните покои на Магистъра. В украсата им бе вложено най-доброто, което можеше да предложи Сантенар — гоблени, изтъкани със златни и сребърни нишки, килими от най-скъпата коприна, мебели от абанос, леопардово дърво и други редки и ценни видове дървесина, инкрустирани със седеф и нефрит. За съвета се бяха събрали Игър, току-що завърнал се от преследването на транкса, Мендарк, Шанд, пристигнал от Каркарон, Тенсор и Малиен. Надирил пак не се чувстваше добре.

— Проследихме транкса по опустошенията, които оставяше след себе си — разказваше Игър, още по-самоуверен и властен. — Криеше се във Фейдонската гора западно от Мънцит. Надирил позна, че гадината не може да лети надалеч. Накрая я приклещихме и убихме, но понесохме страшни загуби.

— А малкото? — попита Лиан, който веднага си спомни сцената на раждането, кръвта и свирепия поглед на бебето.

— И него. Ама че бясно зверче беше!

— Чух историята още на влизане в града — сподели Шанд. — Игър, говори се, че самият ти си поразил транкса с безпощадни удари.

— Бях там — сдържано отвърна пълководецът. — Мнозина нанесоха удари и мнозина загинаха, преди да го победим. Имах късмет, че накрая бях сред оцелелите.

— Скромен както винаги! — ехидно се обади Мендарк.

— За разлика от тебе нямам желание да ме възхваляват незаслужено. Шанд, какви са новините от Каркарон?

— Рулке го е изоставил. Засега.

— Ето го нашия шанс — изтъкна Мендарк. — Да се захващаме с изработването на флейтата.

— Не ни стига златото! — сопна се Игър с досада.

— Но Фейеламор има злато.

— И сигурно е напреднала в замислите си, щом получих вест, че фейлемите са тръгнали насам от югоизточните земи — вметна Малиен.

— Доколкото знам, тя се крие в Елудорската гора… — обади се Игър.

— Ами ако… — запъна се Мендарк. — Не, няма начин…

— Като ще предлагаш нещо, изплюй камъчето най-после! — изръмжа му Игър.

— Мислех си за набег в Елудорската гора, за дай вземем златото. Но в онези дебри не можеш да си водиш цяла армия…

Игър се изправи поривисто и закрачи напред-назад из стаята.

— Плаша се, като си представя за какво може да използва Фейеламор златото — продължи Мендарк. — Само че… тя ще се разправи и с най-добрите бойци, които съм срещал.

— И все пак дали верният път е в направата на флейта? — размишляваше на глас Игър. — Плановете ни обаче трябва да бъдат изпипани до последната дреболия.

Мендарк прикри усмивчицата си и единствен Лиан забеляза изражението му.