Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Първото важно поръчение, което Фейеламор възложила на Мейгрейт, било да открадне Огледалото, защото си знаела, че в него може да бъде намерена тайната на Ялкара. Аз плених Мейгрейт във Физ Горго и още там започнах да се досещам за произхода й. Очите на кароните ги издават с това неописуемо преливане между виолетово и алено. Фейеламор бе дала на Мейгрейт отварата калаш, за да прикрива цвета, но моите уелми й я отнеха. И когато поех Мейгрейт в прегръдката си, видях очите и каквито са. Веднага се досетих, че е потомка на карон, но чия? По едно време имаше немалко мелези на кароните, само че при Прочистването те бяха издирени и изтребени почти до последния. Рекох си, че може да са я крили векове, които почти не биха я състарили, преди да я пратят за Огледалото.
— Векове, да — потвърди Шанд. — Минаха 309 години, откакто Ялкара се прехвърли през портала.
— Дори не знаех, че Ялкара си е избрала мъж тук — с досада вметна Мендарк.
— Това беше наша тайна. А и както споменах, тогава ме познаваха под друго име. Дори имах няколко имена. На изток — Гилиас, но на запад в дните на могъществото си бях познат като Чезойт. Истинското ми име, известно и на тебе, Мендарк.
— Тогава ти си прочутият Архивар! — възкликна Лиан.
— Да, аз бях Архиварят. Много време ти трябваше да се досетиш.
— Всички знаете останалото за Мейгрейт — реши да приключи разказа си Игър.
— Мейгрейт… — прошепна Шанд. — Дъщерята на нашата дъщеря, а аз дори не подозирах. Каран често говореше за нея. 0, какъв прекрасен ден! Ако я видя, ще умра щастлив. — Той въздъхна. — Лиан, отнесох се с тебе крайно несправедливо. От самото начало обвинявах зейните, а в тебе винаги съм се съмнявал. Настроих всички тези хора срещу тебе, посях съмнението дори в душата на Каран, както от столетия се стремя да стъпча твоя народ. С нищо не мога да залича злото, но поискай каквото и да е от мен и ако е по силите ми, ще го направя.
— Искам да си върна Каран — промърмори Лиан, — това обаче не ти е по силите.
Той опря чело на скръстените си ръце и веригата издрънча. Игър кресна на стражниците:
— Я донесете чук и клин! Веднага махнете тези окови! Всички гледаха свалянето на белезниците. Мендарк се зъбеше.
— И все пак не можеш да напускаш цитаделата — отсече той, — преди да научим истината за Каран.
Лиан му отвърна с груб жест. Усещаше се толкова лек, че сякаш би могъл да се зарее под тавана.
— Значи затова знаеше за транкса и пустотата — подхвърли той на Шанд. — Открай време долавях, че у тебе е скрито нещо особено.
— Ялкара сподели много знания с мен — отвърна старецът. — Ето го отговорът на някои от твоите въпроси за мен, макар и не на всички. Тъй и не престанах да копнея за нея — да я върна тук или да я последвам на Аакан. Що за безплодни мечтания!
Той затвори очи и млъкна задълго.
— Шанд! — реши да го изтръгне от унеса Игър. Старецът се отърси от виденията.
— Знае ли някой къде е Мейгрейт сега?
20. Разходка сред природата
— Шанд, днес изглеждаш учудващо добре — отбеляза Игър на другия ден.
Двамата обядваха в доста мрачната работна стая на пълководеца, където поне пламъците в камината пращяха весело.
— Чувствам се като младеж. Не, излъгах. Чувствам се прероден, за нещастие в облика на старец.
Игър се засмя.
— Е, има още много да направиш в този свой нов живот.
— Имам много за поправяне! Що за глупак съм бил! — изрече Шанд не озлобено, а с гласа на човек, който внезапно е прогледнал. — Трябва да намеря Мейгрейт и знам, че ти се досещаш къде е тя.
— Имам догадки — потвърди Игър.
— Спомена Елудорската гора, която е огромна…
— Вярно, но Фейеламор я е напускала неведнъж. Известно ли ти е, че тя се промъкна на онова първо съвещание след връщането ни от Катаза миналата есен?
— Какво?!
— Ами да. Голяма дързост. Долових, — че е в залата, чак когато Съветът бе започнал. Сигурно си се чудил защо срещата потръгна толкова странно.
— Спомням си добре — кимна Шанд. — Пъчене, борба за надмощие — накратко, бръщолевене за политика. Рекох си, че ти и Мендарк пак подхващате вашите игрички. Толкова се ядосах, че тръгнах към Тулин още на другата сутрин.
Игър се облегна на стола и прехвърли спомена в ума си.
— Наложи се да прекъсна някак срещата, без Фейеламор да се усети. Тя обаче е твърде хитра. Преди да залостя вратите, вече се бе изсулила. След това направих… каквото беше нужно, за да не се промъква никой при разговорите ни. Не знам дали си е опитала късмета повторно. — Той помълча. — Знаех, че скривалището и не може да е отдалечено. Елудор ми се стори добър избор и това се потвърди преди няколко седмици. Трима фейлеми дойдоха през морето от югоизток. Наредих да ги проследят.