Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Ние имаме предсказание за тези събития — промълви вглъбената в себе си Малиен.
— За Фейеламор ли се отнася? — Не, то е отговор на предсказанието, изречено от Рулке. Спомни си какво ни извика той, когато го изхвърлихме от кулата в Катаза:
„Когато тъмната луна е пълна в средзимния ден, аз ще се завърна. Ще разбия Възбраната и ще отворя Пътя между световете. И Трите свята завинаги ще принадлежат на кароните.“
— Ти какво му отговори, Шанд? — сви вежди Игър.
— „Пречупете златния рог, пожелайте да се стопи стъклото, бойте се от трижди родения и се пазете от трижди предадения.“
— Детски гатанки! — ухили се Мендарк.
— Рулке не за пръв път изрича това предсказание — добави Малиен, още по-улисана в мислите си. — И в детството си съм чувала да го споменават, но отговорът беше друг. Не съм съхранила в паметта си точните слова…
— Ето нещо, което би могло да ни донесе избавление, но ти не го помниш! — язвително изсъска Мендарк. — Каква полза от Преданията на аакимите…
— Имаме си ги тези предсказания с хиляди — пренебрежително изхриптя Тенсор. — Угнетени от робството, ние ги бълвахме, както пекар вади хлябовете от фурна — и за всяка беда, достъпна на въображението, и за немислимите. Аз също не го помня. Да тръгваме, Малиен, отливът няма да чака нас.
— Къде отивате?
— Отвъд морето — отвърна Малиен. — Свикали сме събор на нашите сънародници. Ще се върнем най-рано след месец.
— Известно ли ти е нещо за такова аакимско пророчество? — попита Мендарк следобед.
Все се въртеше в креслото, като че не можеше да се намести заради болежките си. Лиан прерови паметта си.
— Хм… имаше нещо в „Предания на аакимите“…
— Кои предания?
— Онези в книгата с аакимски сказания, която прочетох в Шазмак. Заглавието е „Нажак тел Мардукс“, в свободен превод е тъкмо „Предания на аакимите“. Още тогава започна да ме гложди…
— Ще видиш какво ще те гложди тепърва, ако не престанеш да Увърташ! — заплаши го Магистърът, а пръстите му ръфаха парченце хартия.
— Не го помня ясно…
— А бе, ти що за жалко подобие на летописец си?! Лиан не се поддаде на уловката.
— Книгата не беше на език, който съм изучавал задълбочено. Налагаше се да я разгадавам дума по дума и… — … и освен това си я оставил в Шазмак.
— Щеше да е позорно безчестие, ако я бях взел.
— Доста свободно тълкуваш понятието „чест“, щом над тебе тегнат обвинения за съюз с най-страшния ни враг.
— Несправедливи обвинения! — остро натърти Лиан, който се вбеси пряко волята си. — А за тебе честта е единствено повод да се самоизтъкваш, поредната разменна монета, с която да си купуваш онова, което желаеш. Впрочем защо е толкова важно някакво си пророчество?
— Защото може да ни покаже спасителния път — уклончиво отвърна Мендарк.
Лиан се засмя и издрънча с веригата на белезниците си.
— Щом съм ти нужен, няма ли да променим това-онова? — Протакаше, колкото му стигаше смелостта, макар че Мендарк можеше да избухне всеки момент. — Наистина забравяш, че съм майстор-летописец. Два пъти прочетох всяка дума в книгата и няма да я забравя до последния си миг. Така съм обучен. Всеки от гилдията е способен на това.
— Но нали ей сега каза… — Магистърът разтри подутите кокалчета на юмруците си. — Я говори, проклет да си!
— Не е толкова просто — увери го Лиан. — Помня книгата на езика, на който е написана, а не го владея свободно. Трябва да си я повторя наизуст, за да се заема с превода. Това ще ми отнеме цяла нощ.
— Разполагаме и с нощта, и с утрешния ден, ако е необходимо — непреклонно го увери Мендарк. — Ако отговорът е скрит в книгата, задължително е да го научим.
Лиан пак задълба в паметта си за началото на книгата. Сказанието започна да се разгръща в мислите му. Аакимите бяха горд и силен народ, но никога не намираха твърда опора под краката си. Винаги верни и достойни съюзници, те твърде често биваха предадени. Художници и строители с ненадминато майсторство, които все се озъртаха към миналото и накрая се бяха откъснали доброволно от света. И все умуваха как да отмъстят на Рулке, който ги бе довел на Сантенар. В него съзираха първоизточника на всичките си нещастия.
— Стига си спал с отворени очи! — сепна го викът на Магистъра. — Захващай се!
Чак посред нощ Лиан стигна до текста, който търсеха — един-единствен абзац за предсказанието на Рулке и начина да не бъде допуснато сбъдването му.
— „Ще се появи инструмент“… буквално кхаш-зик-макатзах… „и ако бъде открито как да си послужат с него, Сантенар може да бъде“… според мен думата означава „спасен“. „Но самият инструмент ще бъде изгубен.“ — Лиан си потърка челото. — Според мен кхаш-зик-макатзах означава също „трите и едното“, но нищо чудно да е „тридесет и едно“. По-добре да попиташ Тенсор.