Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Двете пазарски колички „Урбаниста“ трябва да бъдат напълнени с 10 милиона крони и да бъдат оставени на кораба „Силя Серенада“ на палубата за автомобили, в отделението за дъждобрани до рампата. Не опитвайте никакви номера. Не замесвайте полицията. Ако направите точно както ви казваме, картините ще бъдат в безопасност.
Марта си спомни колко доволна беше от последното изречение, но останалите не бяха толкова сигурни в него.
– Звучи ми като заплаха – каза Кристина.
– Напротив, звучи точно както трябва – възрази Ана-Грета. – Не трябва да сме прекалено меки с тях.
– Не може ли просто да махнем последните две изречения и да се подпишем като „Бандитос“? – зачуди се Умника. – Това изразява същото послание.
Дълго време обсъждаха точните фрази, докато най-сетне не достигнаха до компромисен вариант, който не включваше подписа „Бандитос“ – макар да се съгласиха, че това е интересно предложение. Но все пак оставиха заплашителното изречение в края. И сега, когато си мислеше за него, Марта вече не го харесваше. Звучеше й твърде безотговорно. Така или иначе, вече беше отишла до пощенската кутия, беше пуснала писмото и нямаше връщане назад.
Корабът се разлюля и една голяма вълна се стовари в носа му. Вече не само мислите на Марта й пречеха да заспи, но и морското вълнение. Тя отново си преговори текста на писмото и се зачуди дали от музея бяха успели да намерят десет милиона крони в толкова кратък срок. Може би просто бяха сложили фалшиви пари в пазарските колички – все пак музеите обикновено не получаваха дори средства за гардеробчета с ключалки и прилично оборудване за тоалетните, когато имаха нужда от тях. Марта се зави до брадичката и реши да престане да се тревожи. Картините на Реноар и Моне бяха безценни. Десет милиона крони би трябвало да се смятат за джобни пари в сравнение със стойността им.
През нощта вятърът продължи да се усилва и в малките часове на нощта вече се беше превърнал в среден по сила ураган. Когато минаваха покрай островите, бяха сравнително защитени от лошото времето, но по пътя между Аланд и Стокхолм корабът се клатеше доста притеснително. А скоро след това се озоваха по средата на истинска буря. Петимата лежаха в каютите си и се държаха здраво, а на два пъти през нощта Марта едва не повърна. Искрено се надяваше останалите да не се чувстват толкова зле. За щастие, когато фериботът стигна до убежището на първите острови от архипелага на Стокхолм, морето се успокои. Марта вече беше успяла да се облече и да стигне до трапезарията, когато по високоговорителите се разнесе сутрешната аларма. Останалите също изглеждаха малко изтощени от тежката нощ и никой не закуси с нещо повече от чаша чай и препечена филийка. Час по-късно петимата стояха до асансьора, когато капитанът на кораба каза по високоговорителите, че всички шофьори трябва да слязат в колите си. Те бързо извикаха асансьора, за да се спуснат на палубата за автомобили.
В първия момент никой от тях не забеляза нищо необичайно; просто всичко изглеждаше малко по-разхвърляно отпреди. Но когато се приближиха до рампата, Марта видя, че нещата изобщо не бяха такива, каквито трябваше да бъдат. Вместо четири пазарски колички сега имаше само една! Тя се огледа, но не видя никъде другите. Гърдите й се стегнаха толкова, че й стана трудно да си поеме дъх.
– Умник, видя ли това? – прошепна тя.
Беше толкова разтревожена, че забрави да отвори чадъра си. Умника запази самообладание – първо отвори както своя чадър, така и чадъра на Марта и едва тогава внимателно пристъпи напред. После спря и хубаво се огледа.
– Ако започнем да търсим другите пазарски колички, ще изглежда съмнително. В една пазарска количка би трябвало да има около пет милиона. Според мен трябва да се задоволим с толкова.
– Прав си. В криминалните романи крадците винаги ги залавят, когато се опитат да приберат и последната част от плячката. Ако просто вземем количката и слезем от кораба, все едно нищо не е станало, пазачите ще продължат да ни мислят за невинни пенсионери.
– Единственият проблем е, че може да си поискат и изчезналите милиони, след като ни заловят – отбеляза Умника.
– Ами, просто ще оставим Ана-Грета да се оправя с това.
Двамата се усмихнаха един на друг и когато стигнаха до пазарската количка, Умника веднага провери за миниатюрната дупка, която беше пробил за огледалото за обратно виждане. Но не видя такава. Значи това беше една от пазарските колички на музея. Двамата я взеха, без да се оглеждат, вдигнаха и спуснаха чадърите си два пъти, което беше сигналът за останалите, и бавно слязоха по рампата за автомобили.