Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Въпреки това, което се беше случило, Марта не се притесняваше как ще минат през митницата. Служителите там никога не проверяваха хората, които пристигат от съседна държава, и със сигурност нямаше да се усъмнят в петима бедни пенсионери. Но щом петимата се доближиха до контролно-пропускателния пункт, двама служители на митницата изведнъж се изпречиха на пътя им, за да ги спрат.
– Не носим алкохол – бързо ги уведоми Умника.
– Нито пък забранени субстанции – каза Кристина и кихна, защото пак беше настинала.
– Тогава какво има в пазарската количка? – попита единият от митничарите и направи знак на Умника да я отвори.
– Пълна е с банкноти. Вътре е откупът, който получихме за откраднатите картини от Националния музей – обясни Марта и вежливо се усмихна.
Беше сигурна, че ако каже истината, никой на света нямаше да й повярва.
– Не, това са парите, които спечелих на рулетка – намеси се Ана-Грета. – Отивам да ги внеса в банката.
Марта я погледна раздразнено. Човек никога не трябваше да съобщава излишни подробности – това само щеше да предизвика интереса на митничарите. Точно така и стана.
– Хазарт? Ясно – каза митничарят и посегна към ципа на пазарската количка. – Бихте ли я отворили, моля?
В този момент Кристина припадна. Изобщо не го бяха планирали, но през нощта тя имаше пристъп на морска болест, от който повърна всички хапчета, които пиеше за вдигане на кръвното налягане. Марта се спусна напред и повдигна краката й, което обикновено помагаше, а останалите се опитаха да я свестят.
– Ще ми дадете ли нещо сладко, моля? – обърна се Марта към митничаря.
Той не реагира веднага и Ана-Грета го смушка в корема с бастуна си.
– Веднага трябва да помогнете на бедната жена! Иначе може да умре намясто! – изрева тя с пронизителния си остър глас.
Митничарите веднага се подчиниха. Докато се опитваха да свестят Кристина, зад тях се образува дълга опашка от пътници, която не спираше да расте. Най-сетне, когато Кристина – бледа и разстроена – успя да се изправи обратно на крака, търпението на митничарите беше съвсем изчерпано.
– Минавайте! – наредиха те.
„Лигата на пенсионерите“ се отдалечи с цялата скорост, на която беше способна. След тази случка митничарите не провериха нито един пътник повече, а вместо това се върнаха в стаята си, за да се подкрепят с чаша кафе. По тази причина точно в този ден в Стокхолм бяха внесени контрабандно повече стоки, отколкото през цялата останала седмица.
32.
Сестра Барбара седеше с отпуснати ръце срещу Катя и я гледаше с отворена уста. Какво й казваше това момиче? Петима от обитателите на старческия дом бяха изчезнали безследно? И това се беше случило точно когато тя беше решила да си почине от работа за една седмица? Но това беше невъзможно! Какво щеше да каже Ингмар? Барбара беше толкова шокирана, че езикът й сякаш се беше заплел в устата и тя успяваше да произведе единствено някакъв блеещ звук. Ако точно в този момент някой не беше позвънял от стаята си, тя сигурно щеше да сграбчи това момиче за врата и хубаво да го разтърси.
Сестра Барбара изруга на глас. Само ако беше останала тук, това никога нямаше да се случи. Напълно невъзможно ли беше да възложиш отговорност на друг човек? И какво толкова, че тези пенсионери се бяха измъкнали? Е, ако беше тя, досега със сигурност щеше да е направила така, че пеещите трупове отдавна да са се прибрали.
Да, сестра Барбара наистина беше в отвратително настроение. Ингмар все още не й беше предложил да се оженят и ако разбере какво беше станало в старческия дом „Диамант“, със сигурност щеше да побеснее. И тогава – край с нейните надежди. Но не, тя не биваше да се предава. След като беше стигнала дотук, нямаше да се откаже, докато той не я включеше в своите бизнес проекти. Не искаше да продължава да работи като нископлатена медицинска сестра – искаше да стане богата и да може да си позволи приличен живот! Тя дълбоко си пое дъх, отпусна рамене и се овладя. Щеше да се справи и с това.
– От полицията смятат да ги регистрират като изчезнали лица – опита се да я утеши Катя. – Така веднага ще разберем, когато използват кредитните си карти или се опитат да излязат или да влязат в страната.
– Не се тревожи, мила – каза сестра Барбара. – От време на време стават и такива неща. Всичко ще се оправи.