Наследството на тамплиерите

Сложи ръка върху рамото на помощника си.

— Щом магистърът е разчитал на помощта ти, явно е имал високо мнение за способностите ти.

Върху бледото лице се изписа решително изражение.

— Няма да го разочаровам.

Братята поемаха различни пътища. Някои се насочваха към администрацията. Други ставаха занаятчии. Трети се трудеха като майстори и фермери, така че абатството да е независимо от външния свят. Някои се посвещаваха изцяло на религията. Само около една трета ставаха рицари. Джефри бе предопределен да стане рицар през следващите пет години, в зависимост от постигнатия напредък. Вече бе изкарал чиракуването и бе завършил необходимото елементарно обучение. Сега му предстоеше едногодишно изучаване на Светото писание, преди да положи първата си клетва за вярност. Колко жалко, помисли си сенешалът, че може би ще загуби всичко, за което се е трудил.

— Сенешале, ами Великата тайна? Действително ли може да бъде открита, както твърди маршалът?

— Това е единственото ни спасение. Дьо Рокфор не я е намерил, но вероятно смята, че знаем нещо. А така ли е?

— Магистърът говореше за това. — Джефри изстреля думите с явно неудоволствие.

Сенешалът зачака да чуе още нещо.

— Каза ми, че мъжът на име Ларс Нел бил най-близо до откритието. Каза, че пътят на Нел бил правилният. — Бледото лице на Джефри бе изкривено от вълнение.

С магистъра неведнъж бяха обсъждали Великата тайна. Тя съществувала от древността, много преди 1307 г., но след чистката я укрили, за да лишат Филип IV от богатството и мъдростта на тамплиерите. В месеците преди 13 октомври Жак дьо Моле успял да скрие всичко ценно за ордена. За съжаление никъде не било записано местоположението на тайната, а впоследствие Черната смърт изтребила всяка душа, която знаела нещо. Единствената следа се съдържаше в един текст от Хрониките от 4 юни 1307 г. Къде е най-доброто място да скриеш камъче? Следващите магистри се бяха опитвали да отговорят на този въпрос и бяха търсили упорито, докато всякакво усилие не бе започнало да изглежда безсмислено. Но едва през XIX век на бял свят бяха излезли нови следи — не от ордена, а от двама енорийски свещеници в Рен-льо-Шато. Абат Антоан Бигу и Беранже Сониер. Сенешалът знаеше, че Ларс Нел бе възкресил тяхната невероятна история и бе написал книга по темата през седемдесетте години на XX век, която разказваше на света за малкото френско селце и предполагаемата му древна тайна. А сега научаваше, че той бил най-близо до откритието и че пътят му бил правилният. Направо не можеше да повярва. Канеше се да разпитва още, но се чуха стъпки. Обърна се точно когато четирима рицари, които познаваше, нахълтаха в стаята. Следваше ги Дьо Рокфор, вече облечен в бялото расо на магистър.