Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Адресът на Ройс Кларидън всъщност беше антикварен магазин за книги и мебели, а витрината му бе изпълнена с томове на Жул Верн от началото на XX век. Входната врата бе заключена, но залепената на стъклото бележка гласеше, че днес търговията ще се извършва на пазара „Жан Жорес“ като част от ежемесечния панаир на книгата.
Помолиха да ги упътят към пазара, който бе разположен точно до главния булевард. Разнебитени метални маси бяха пръснати из осеяния с дръвчета площад. Пластмасови щайги приютяваха френски книги и някои английски заглавия, послужили за сценарии на филми. Панаирът явно привличаше по-различен тип посетители — късо подстригани, с очила, вратовръзки и бради, — не се виждаше нито един фотоапарат или камера.
Отстрани с мъка се изкачваха автобуси, натоварени с туристи на път към папския дворец, а ръмженето на дизелите заглушаваше думкането на ударните инструменти на оркестъра, който свиреше от другата страна на улицата. Празна кутийка от кока-кола издрънча по плочника и стресна Малоун. Беше доста напрегнат.
— Има ли нещо?
— Твърде много разсейващи елементи.
Тръгнаха бавно из пазара, а окото му на библиофил разучаваше стоката. Хубавите неща бяха увити в найлон. Отгоре имаше сложено картонче, посочващо произхода и цената на книгата, която, както забеляза, бе доста висока за ниското качество. Един продавач ги упъти до щанда на Ройс Кларидън в другия край на пазара, далеч от улицата. Жената, която се грижеше за масите, бе ниска и набита, с прибрана на кок сламеноруса коса. Носеше слънчеви очила и всякаква привлекателност бе заличена от цигарата между устните й. Пушенето никога не бе допадало на Малоун.
Разгледаха книгите й, всичките изложени върху разнебитен шкаф за телевизор. Повечето от подвързаните с плат томчета бяха в окаяно състояние. Съмняваше се, че някой би ги купил.
Представи себе си и Стефани. Жената не каза своето име и продължи да пуши.
— Минахме покрай магазина ви — каза той на френски.
— Днес е затворено. — Резкият й тон даваше да се разбере, че не желае да я занимават.
— Не се интересуваме от нещата в магазина — поясни той.
— Тогава порадвайте се на тези прекрасни книги.
— Толкова зле ли върви бизнесът?
Тя дръпна още веднъж от цигарата.
— Отвратително.
— Тогава защо стоите тук? Защо не заминахте за провинцията за през деня?
Тя го изгледа с подозрение.
— Не обичам въпросите. Особено от американци, които говорят лош френски.
— Мислех, че моят е добър.
— Не е.
Той реши да си дойде на думата.
— Търсим Ройс Кларидън.
Тя се разсмя.
— Че кой ли не го търси?
— А бихте ли ни осветлили кой друг го търси? — Тази кучка започваше да му лази по нервите.
Тя не отговори веднага. Вместо това погледът й се отклони към двама-трима души, които разглеждаха стоката й. Оркестърът от другата страна на улицата подхвана нова мелодия. Потенциалните й клиенти си тръгнаха.
— Трябва да ги следя непрекъснато — промърмори тя. — Всичко са готови да откраднат.
— Я да видим — каза той. — Ще купя цяла щайга, ако ми отговорите на един въпрос.
Предложението я заинтригува.
— Какво искате да знаете?
— Къде е Ройс Кларидън?
— Не съм го виждала от пет години.
— Това не е отговор.
— Замина.
— Къде?
— Стига ви за една щайга книги.
Явно нямаше да научат нищо от нея, а той нямаше намерение да й дава повече пари. Така че подхвърли банкнота от петдесет евро върху масата и вдигна една щайга.
— Отговорът ти не върши никаква работа, но ще спазя моята част от сделката.
Отиде до една отворена боклукчийска кофа, обърна щайгата и изсипа съдържанието вътре. След това я хвърли обратно върху масата.
— Да тръгваме — каза на Стефани.
— Хей, американецо.
Той спря и се обърна. Жената се изправи от стола си.
— Това ми хареса.
Той зачака.
— Ройс го търсят много кредитори, но е лесен за намиране. Проверете в лудницата във Вилньов-лез-Авиньон. — Тя врътна показалец до слепоочието си. — Ройс е смахнат.
26
Абатство „Де Фонтен“, 11:30 ч.
Сенешалът седеше в стаята си. Бе успял да поспи съвсем малко и сега размишляваше върху дилемата си. Двама братя пазеха вратата му и не пускаха никого, освен когато му носеха храна. Не му беше приятно да е затворен, макар, поне засега, в удобен затвор. Покоите му не бяха с размера на магистъра или на маршала, но бяха самостоятелни, с баня и прозорец. Нямаше опасност да се измъкне през прозореца, тъй като пропастта под перваза бе дълбока няколкостотин метра и водеше право към голите сиви скали.