Наследството на тамплиерите

— Трябва да поговорим — каза той тихо.

Младият му помощник остана неподвижен няколко секунди, после бавно се изправи на колене, прекръсти се и стана.

— Разкажи ми съвсем точно какво планирахте с магистъра. — Не беше в настроение за преструвки и за щастие Джефри имаше по-спокоен вид, отколкото по-рано в Залата на предците.

— Искаше да е сигурен, че двата пакета ще бъдат изпратени по пощата.

— А спомена ли защо?

— Защо да споменава? Та той бе магистър. Аз съм обикновен брат.

— Вероятно е имал достатъчно доверие в теб, щом е поискал помощта ти.

— Каза, че това ще ви бъде неприятно.

— Не съм толкова дребнав. — Долавяше, че помощникът му не споделя всичко. — Разкажи ми.

— Не мога.

— Защо?

— Магистърът ме инструктира да отговоря на въпросите за пратките. Но не бива да казвам нищо повече, докато не се случи още нещо.

— Джефри, какво друго трябва да се случи? Дьо Рокфор пое водачеството. На практика с теб сме сами. Братята се съюзяват с Дьо Рокфор. Какво още трябва да стане?

— Не съм аз този, който преценява.

— Дьо Рокфор няма да успее без Великата тайна. Сам чу реакциите по време на конклава. Братята ще го изоставят, ако не успее да я открие. Обсъждахте ли го с магистъра? Знаеше ли нещо повече от това, което споделяше с мен?

Джефри мълчеше и сенешалът внезапно осъзна, че помощникът му е надарен със зрялост, каквато не бе забелязал у него по-рано.

— Срамувам се да призная, но магистърът ме бе предупредил, че маршалът ще ви победи на конклава.

— Какво друго ти каза?

— Нищо, което да мога да разкрия на този етап.

Тази уклончивост го дразнеше.

— Магистърът ни бе изключително интелигентен човек. Както сам казваш, предвидил е какво ще се случи. Явно е мислил доста напред в бъдещето, щом те е направил свой оракул. Кажи ми, какво се очаква да сторя? — Не успя да прикрие молбата в гласа си.

— Поръча ми да ви отговоря на този въпрос с думите на Исус: „Който не може да се откаже от майка си и баща си, както Аз правя, не може да Ми е ученик“.

Думите бяха от Евангелието на Тома. Но какво ли означаваха в този контекст? Сети се за друго, писано от Тома. „И който не обича майка си и баща си, както Аз правя, не може да е Мой ученик.“

— Искаше освен това да ви напомня думите на Исус: „Нека този, който търси, не се спре в своето търсене, докато не намери…“.

— „Когато намери, той ще се смути и когато се смути, той ще се изуми от възхита и ще царства над всичко“ — довърши той припряно. — Нима всичко, което е казал, е под формата на гатанки?

Джефри отново не отговори. Младият мъж бе с много по-нисък ранг от сенешала, пътят му към познанието тепърва започваше. Членуването в ордена представляваше плавен напредък към пълния гностицизъм, който обикновено отнемаше три години. Джефри бе дошъл в манастира едва преди осемнайсет месеца от дом на йезуитите в Нормандия. Бе изоставен там още като дете и бе отгледан от монасите. Магистърът веднага го бе забелязал и бе изискал включването му в административния персонал. Сенешалът се бе учудил на това прибързано решение, но старецът се бе усмихнал и бе казал: „Така постъпих и с теб.“