Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Защо ми даде да го прочета? — попита тя Малоун, когато свърши.
— Мисля, че имаше нужда.
Откъде се бяха появили всички тези призраци? Рен-льо-Шато може би не криеше никакво съкровище, но тук имаше демони, които бяха твърдо решени да я измъчват.
— Когато получих дневника по пощата и го прочетох, осъзнах, че не съм била справедлива нито към Ларс, нито към Марк. Вярвали са в онова, което са търсели, точно както аз вярвах в работата си. Марк казваше, че винаги съм настроена негативно. — Тя млъкна за миг, надявайки се духовете им да я слушат. — Когато видях дневника отново, разбрах, че съм грешала. Каквото и да е търсел Ларс, било е важно за него, така че трябваше да е важно и за мен. Всъщност затова дойдох, Котън. Дължа им го. — Тя го погледна с уморени очи. — Бог знае, че им го дължа. Но и през ум не ми минаваше, че залогът е толкова висок.
Той отново погледна часовника си, а после тъмните прозорци.
— Време е да разберем точно колко висок. Ще се оправиш ли сама?
Тя се стегна и кимна.
— Ще гледам да ангажирам вниманието на моя преследвач. Ти се погрижи за другия.
23
Малоун излезе от къщата през предната врата, без да прави опит да се крие. Двамата мъже, които бе забелязал по-рано, бяха заели позиция в далечния край на улицата, зад един ъгъл близо до кметството, откъдето можеха да наблюдават къщата на Ларс Нел. Проблемът бе, че за да го последват, щеше да се наложи да се върнат по същата безлюдна улица. Аматьори. Професионалистите биха се разделили. По един във всеки край на улицата, готови да тръгнат във всяка посока. Точно както и в Роскилде, това заключение намали напрежението му. Все пак остана нащрек, с изострени сетива, питайки се кой ли се интересува толкова от действията на Стефани.
Възможно ли бе наистина да са съвременните рицари тамплиери?
В къщата тъгата на Стефани го бе накарала да се замисли за Гари. Смъртта на дете му се струваше немислима. Не можеше дори да си представи скръбта й. Може би след пенсионирането трябваше да остане в Джорджия, но Гари не искаше и да чуе. Не се тревожи за мен, беше казал синът му. Ще идвам да те виждам. Беше само на четиринайсет, но разсъждаваше трезво. И все пак, решението му го измъчваше, особено сега, когато отново рискуваше главата си за чужда кауза. Собственият му баща обаче бе същият — бе загинал, когато подводницата под негово командване потъна в Северния Атлантик по време на учения. Тогава Малоун бе на десет години и помнеше, че майка му понесе тежко загубата. По време на възпоменателната служба тя дори бе отказала сгънатия флаг, предложен й от почетния гвардеец. Но той го бе приел и оттогава насам вързопът в червено, бяло и синьо бе останал у него. Тъй като нямаше гроб, който да посещава, флагът бе единственият физически спомен за бащата, когото почти не познаваше.
Стигна края на улицата. Нямаше нужда да поглежда назад, за да види, че единият от мъжете го следва, а другият е останал пред къщата заради Стефани.
Свърна наляво и се отправи към дома на Сониер. Рен очевидно не бе град на нощния живот. От двете страни на улицата се виждаха само залостени порти и затворени капаци на прозорците. Ресторантът, книжарницата и будките бяха затворени. Мракът обвиваше уличката в гъсти сенки. Вятърът шушнеше зад стените като страдаща душа. Сцената бе като от произведение на Дюма, сякаш животът тук говореше само шепнешком.
Бавно тръгна нагоре по склона към църквата. Вила „Витания“ и домът на свещеника бяха плътно затворени, а градината зад тях — осветена от полускритата от препускащите облаци луна.
Портата на църковния двор беше отворена, както бе казала Стефани. Той тръгна право към нея с пълното съзнание, че преследвачът му ще направи същото. Влезе и възползвайки се от сгъстяващия се мрак, се скри зад огромен бряст. Надзърна иззад него и видя, че преследвачът му влиза в гробището със забързана крачка. Когато подмина дървото, Малоун изскочи и заби юмрук в корема му. С облекчение усети липсата на бронежилетка. Нанесе още един удар в челюстта, запращайки преследвача си на земята, след което рязко го дръпна нагоре.