Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Къде е?
— Под седалката. Взех го от онзи тип снощи. Пълнителят е непокътнат. Гледай да не стреляш напразно. Трябва малко да се отдалечим от тези типове.
Тя намери пистолета и смъкна стъклото на прозореца. Видя я как протяга ръка, прицелва се назад и изстрелва пет куршума.
Изстрелите постигнаха желания ефект. Реното изостана, но не се отказа от преследването. Той взе поредния завой, без да поднесе, действайки със спирачката и газта, както го бяха обучавали преди много години. Достатъчно бе играл ролята на лисицата.
Направи рязък завой към лентата в южна посока и удари спирачките. Гумите залепнаха върху влажния асфалт с остро изсвистяване. Реното прелетя покрай тях в съседната лента. Той отпусна спирачката, премина на втора и натисна педала на газта до край. Гумите се превъртяха, след това изстреляха колата напред. Смени на пета.
Реното вече беше пред него. Подаде още газ. Деветдесет и пет. Сто и пет. Сто и петнайсет километра в час. Гонитбата го зареждаше с адреналин. От доста време не бе участвал в подобен екшън. Изви волана към съседната лента и се изравни с реното. И двете коли се движеха със сто и двайсет километра в час по сравнително равен отрязък от пътя. Внезапно превалиха нисък хълм и се вдигнаха над асфалта, а гумите издадоха силен плясък, когато каучукът докосна мократа повърхност на пътя. Тялото му се изви нагоре, после рязко надолу, разтърсвайки мозъка му. Коланът го задържа на седалката.
— Забавно е — обади се Стефани.
Отляво и отдясно се простираха зелени поля — море от лавандула, аспержи и лози. Реното се изравни с него с рев. Хвърли още един поглед надясно. Един от късо подстриганите мъже тъкмо се провираше през страничния прозорец, за да се извие над покрива на колата за по-добър прицел.
— Стреляй в гумите — нареди Малоун на Стефани.
Тя тъкмо се накани да стреля, когато Малоун забеляза пред тях камион, изпълнил изцяло лентата, по която реното се движеше на север. Достатъчно бе пътувал из двулентовите главни пътища на Европа, за да знае, че за разлика от Америка, където камионите хвърчаха с безразсъдна скорост, тук те пълзяха като охлюви. Надявал се бе да засекат някой от тях по-близо до Лиму, но човек трябва да се възползва от шанса, когато му го поднесат. Камионът бе на по-малко от двеста метра разстояние. Всеки момент щяха да го връхлетят и за щастие неговата лента бе чиста.
— Чакай — извика той. — Продължи да кара успоредно, без да дава възможност на реното да се измъкне. Шофьорът трябваше да набие спирачки или да се удари в камиона, или пък да извие в откритото поле. Надяваше се камионът да не излезе от лентата, иначе той самият нямаше да има друг избор, освен да разчита на някоя нива. Шофьорът на реното явно осъзна вариантите, защото изви волана и излезе от асфалта.
Малоун профуча край камиона по празната лента за насрещното движение. Един поглед в огледалото потвърди, че реното е затънало в жълтеникавата кал.
Той се върна в правилната лента, пое си дъх, но запази скоростта и в крайна сметка изостави главния път при Лиму, както бе планирал.
Пристигнаха в Авиньон малко след единайсет. Дъждът бе спрял и ярката слънчева светлина заливаше гористата местност, а меките хълмове блестяха в зелено и златно като страница от стар ръкопис. Средновековна стена с кулички опасваше града, служил за столица на християнския свят в продължение на близо сто години. Малоун умело провря пежото през лабиринта от тесни улички до един подземен паркинг.
Изкачиха стълбите до приземното ниво и излязоха навън. Малоун бе поразен от църквите в римски стил, обградени от облени в слънце сгради, с покриви и стени с цвета на мръсен пясък. Атмосферата определено беше италианска. Тъй като бе краят на седмицата, туристите бяха придошли с хиляди, а пъстрите навеси и чинарите по площад „Л’Орлож“ криеха в сенките си шумни тълпи.
Следвайки указанията от дневника на Ларс Нел, те тръгнаха надолу по една от многото улички. Докато крачеха, Малоун се замисли за XIV век, когато папите сменили римската река Тибър за френската Рона и се настанили в огромния дворец на хълма. Авиньон се превърнал в убежище за еретиците. Евреите си купували търпимост на съвсем поносими цени, престъпниците живеели необезпокоявани, игралните домове и бордеите процъфтявали. Службите по реда били доста толерантни и разходките след мръкване можели да се окажат опасни за живота. Какво бе писал Петрарка? Обител на злочестия, отвсякъде бълват лъжи. Надяваше се, че за шестстотин години нещата са се променили.