Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Но съдбата му със сигурност щеше да се промени още днес, тъй като Дьо Рокфор нямаше да му позволи да броди из абатството. Вероятно щяха да го затворят в една от подземните зали, които отдавна използваха като студени складови помещения, съвършеното място за изолиране на врага. Каква щеше да е съдбата му в крайна сметка, можеше само да гадае.
Дълъг път бе извървял след посвещаването си.
Уставът бе ясен. Ако някой реши да напусне тълпите, лишени от надежда за възкресение, и да изостави светския живот, избирайки този на общността, не се съгласявайте веднага да го допуснете, защото ето какво е казал Свети Павел: „Проверете душата, за да видите дали идва от Бога.“ Ако му позволите да влезе в общността на братството, нека му бъде прочетен уставът, нека братята го приемат, нека разкрие желанията и стремежите си пред всички тях и да отправи молбата си с чисто сърце.
Всичко това се бе случило и той бе приет. С готовност бе положил клетва и бе служил с охота. А сега бе затворник. Арестуван по фалшиви обвинения, отправени от амбициозен политик. Почти като древните си братя, станали жертва на презрения Филип Хубави. Винаги бе смятал този епитет за твърде странен. В действителност прозвището Хубави нямаше нищо общо с темперамента на монарха, тъй като френският крал беше студен и потаен човек, стремящ се да контролира Католическата църква. Отнасяше се до светлата му коса и сините му очи. Отвън едно, а отвътре — съвсем друго, както при него самия, помисли си той.
Изправи се и закрачи из стаята. Този навик бе придобил в колежа. Движението му помагаше да разсъждава. Върху бюрото му лежаха двете книги, които бе взел от библиотеката преди две нощи. Хрумна му, че следващите няколко часа вероятно щяха да се окажат единствената му възможност да прелисти страниците им. Със сигурност щом липсата им бъдеше открита, обвинението в кражба на имущество на ордена щеше да бъде добавено към останалите. Наказанието — отлъчване — всъщност щеше да е добре дошло, но знаеше, че неговият отмъстител никога нямаше да му позволи да се измъкне толкова лесно.
Посегна към сборника с ръкописи от XV век, съкровище, за което всеки музей би заплатил скъпо и прескъпо. Страниците бяха изписани с типичния за онова време шрифт „ротунда“, използван в научните ръкописи. Нямаше кой знае какви препинателни знаци, просто дълги редове текст, които изпълваха всяка страница от долу до горе, от край до край. Писарят се бе трудил седмици наред, затворен в скриптория на абатството, с перо в ръка, и бавно беше изписвал с мастило всяка буква върху пергамента. Следи от изгаряне бяха обезобразили корицата, а капки восък бяха изпъстрили много от страниците, но все пак сборникът бе в удивително добро състояние. Една от великите мисии на ордена бе да съхранява знанието и той бе имал късмета да попадне на този извор на знания сред хилядите томове в библиотеката.
Трябва да довършиш търсенето. Това е съдбата ти. Независимо дали го съзнаваш, или не. Така бе казал магистърът на Джефри. Но бе казал също: Мнозина са тръгвали по пътя, който смятате да поемете, но никой не е успявал.
Но дали са знаели това, което знаеше той? Сигурно не.
Той се пресегна към другата книга. И тук текстът бе изписан на ръка. Но не от писари. Бе написана през ноември 1897 г. от тогавашния маршал на ордена, който имал преки контакти с абат Жан-Антоан-Морис Жели, свещеник в селцето Кустоса, което също се намираше по течението на река Од, недалеч от Рен-льо-Шато. Срещата им била една щастлива случайност, защото маршалът получил изключително важна информация.
Той седна отново и запрелиства книгата.
Няколко откъса привлякоха вниманието му. Бе ги прочел с интерес преди три години. Изправи се и пристъпи към прозореца с книгата в ръка.
С прискърбие научих, че абат Жели е бил убит в деня на Вси Светии. Бил намерен напълно облечен, с духовническата си шапка, в собствената си кръв на кухненския под. Часовникът му бил спрял на 12:15 през деня, но часът на смъртта му бил определен между три и четири сутринта. Представяйки се за приближен на епископа, разговарях с жители на селото и с местните стражи. Жели бил неспокоен човек, известен с това, че винаги държал прозорците си затворени, а щорите спуснати, дори през лятото. Никога не отварял вратата на презвитерството на непознати и тъй като липсвали следи от насилствено нахлуване, длъжностните лица заключили, че абатът е познавал нападателя си. Жели умрял на седемдесет и една годишна възраст. Бил удрян по главата с маша за камина, след това насечен с брадва. Кръв имало в изобилие, открити били пръски по пода и тавана, но сред локвите нямало нито една стъпка. Това озадачило стражите. Тялото било умишлено положено по гръб, ръцете скръстени на гърдите в обичайната поза на мъртъвците. В къщата били открити шестстотин и три франка в злато и банкноти, заедно с още сто и шест франка. Очевидно кражбата не е била мотив на престъплението. Единствената вещ, която можела да се приеме за евентуална следа, бил пакет с листчета за цигари. Върху кутията било написано с мастило „Вива Анджелина“. Това било важно, тъй като Жели не пушел и ненавиждал дори миризмата на цигари.