Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Мъжът бе по-млад, набит, мускулест и гладко избръснат, с късо подстригана светла коса. Гледаше замаяно, докато Малоун го опипа набързо, за да открие издутината от оръжието. Пъхна ръка под сакото му и измъкна пистолета. „Берета Бобкат“. Италианско производство. Малък, полуавтоматичен, предназначен за защита в краен случай. Някога и той бе носил такъв. Опря дулото във врата на мъжа и го притисна плътно в дървото.
— Името на работодателя ви, моля.
Никакъв отговор.
— Разбирате ли английски?
Мъжът поклати глава, продължавайки шумно да си поема въздух и да се мъчи да се съвземе.
— Щом разбрахте въпроса ми, разбирате ли и това? — Той вдигна пистолета.
Лекото вдървяване подсказа, че мъжът схваща посланието.
— Работодателят ви?
Изсвистя изстрел и в дънера на дървото, току над главите им, се заби куршум. Малоун се извърна и зърна силует с пушка в ръка на около трийсетина метра от тях.
Последва нов изстрел и нов куршум, който отскочи от земята на сантиметри от крака му. Той пусна жертвата си и преследвачът му изхвърча през портата на оградата.
Но сега стрелецът представляваше по-сериозният проблем.
Видя фигурата да се отдалечава. Почувства прилив на нови сили. С пистолет в ръка, той хукна от гробището и затича към тясната алея между вила „Витания“ и църквата. Помнеше обстановката. Градината лежеше отзад, заобиколена от повдигната тераса, която се извиваше под формата на буквата П в посока към кула „Магдала“.
Влезе в градината и видя фигурата да тича през терасата. Единственият път нагоре бе по каменно стълбище. Той се втурна към него, вземайки по три стъпала наведнъж. Редкият въздух на върха проряза дробовете му, а силният вятър го заблъска, забавяйки крачката му.
Видя как нападателят му се отправя право към кула „Магдала“. Замисли се дали да не се опита да стреля, но внезапният порив на вятъра го блъсна отпред, сякаш го предупреждаваше да не го прави. Питаше се накъде ли се е отправил нападателят. Надолу нямаше други стълби, а и „Магдала“ със сигурност бе заключена за през нощта. От лявата му страна имаше перила от ковано желязо, зад които бяха дърветата и триметрова пропаст към градината. От дясната му страна, зад ниска каменна стена, бе пропастта, дълбока петстотин метра. В даден момент щеше да се сблъска лице в лице с неизвестния преследвач.
Заобиколи терасата, мина покрай парника и видя мъжа да влиза в кула „Магдала“.
Спря се.
Не бе очаквал такъв развой.
Спомни си казаното от Стефани за геометрията на сградата. Около девет квадратни метра с кръгла куличка, в която се виеше вътрешна стълба към назъбения с бойници покрив. Някога Сониер съхранявал личната си библиотека там.
Реши, че няма избор. Притича до вратата, видя, че е открехната, и застана от едната й страна. Ритна тежката дървена плоскост навътре и зачака изстрела.
Не се чу нищо.
Рискува да надникне и видя, че стаята е празна. Прозорци заемаха две от стените. Нямаше мебели, нито книги. Само голи дървени рафтове и две тапицирани скамейки.
Тухлената камина тъмнееше в ъгъла. Тогава се сети. На покрива.
Приближи каменното стълбище. Стъпалата бяха тесни и къси. Заизкачва се, стигна някаква стоманена врата и се опита да я отвори. Тя не помръдна. Натисна по-силно. Вратата беше заключена от външната страна. Долната порта шумно се затръшна. Той се спусна по стълбите и откри, че единственият му изход вече също е заключен отвън. Пристъпи към двата залостени прозореца, които гледаха към градината, и видя как черната фигура скача от терасата, сграбчва един дебел клон и се спуска на земята с учудваща пъргавина. После изтича между дърветата и се насочи към паркинга, на около двайсет и пет метра, където той по-рано бе оставил пежото.
Направи крачка назад и изстреля три куршума в лявата половина на двойните прозорци. Оловното стъкло се напука, после се свлече на земята. Той се втурна напред, използвайки пистолета, за да разчисти парчетата. Скочи върху скамейката под перваза и се промъкна през отвора. До земята нямаше и два метра. Скочи и се затича към паркинга.
Излизайки от градината, чу рева на двигател и видя черния силует върху мотоциклет. Шофьорът обърна мотора и пренебрегвайки единствената улица, която извеждаше от паркинга, се понесе с грохот надолу по една от страничните алеи към къщите.