Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
Когато наближихме резиденцията, отвързах косата си. Духът ми едва не изскочи от тялото отново, когато нечии ръце я поеха, повдигайки влажните ми къдрици от раменете.
- А, ХХ-40. Истинско удоволствие е да те видя пак. -Гласът звучеше закачливо, леко писклив като за мъж. - Поздравления, Лорде. В туника тя изглежда още по-пленителна.
Обърнах се да видя говорещия и трябваше да положа усилие, за да не отскоча назад. Това беше медиумът, същият, който ме бе преследвал по покривите на 1-5, с единствената разлика, че тази вечер не носеше оръжие. Беше облечен в странна униформа в сционски цветове. Дори лицето му отговаряше на официалния трикольор: червени устни, черни вежди и бяла цинкова пудра. На възраст вероятно наближаваше четирийсетте и носеше тежък кожен бич. Бях сигурна, че забелязвам по него следи от кръв. Това трябва да беше Надзирателят, човекът, държащ харлитата в подчинение. Зад него бе оракулът от първата вечер. Той се взираше в мен с объркващите си очи,едното от които черно и пронизващо, а другото - ведро и туниката му имаше същата окраска като моята. Лордът го изгледа отвисоко.
- Какво желаеш, Надзирателю?
- Простете за безпокойството. Просто исках да видя бродницата. Наблюдавам напредъка й с голям интерес.
- Тя не е развлекателка. Напредъкът й не е предмет за наблюдаване.
- Безспорно. Но затова пък каква очарователна гледка представлява. - Той ме дари с широка усмивка. - Позволи ми те поздравя лично с пристигането на Шеол I. Аз съм Белим, Надзирателят. Надявам се, че стрелата ми с флукс не ти оставила белег на гърба.
Тук вече не успях да се сдържа.
- Само ако си наранил баща ми...
- Не съм ти дал разрешение да говориш, ХХ-40.
Лордът ме стрелна предупредително с очи. Надзирателят
Се засмя и ме потупа по бузата. Аз се дръпнах.
- Спокойно, баща ти е жив и здрав. - Той вдигна иронично длан. - Честна дума.
Трябваше да почувствам облекчение, но вместо това изпитвах само гняв от наглостта му. Лордът се обърна към по-младия мъж.
- А този кой е?
- Това е ХХ-59-12. - Надзирателят постави ръка върху рамото му. Изключително верен слуга на Плейона. Справя се отлично с обучението през последните седмици.
- Разбирам. - Лордът бързо го измери с поглед, преценявайки аурата му. - Оракул ли си, момче?
- Да, Лорде - поклони се 12.
- Господарката вероятно е доволна от напредъка ти. Не сме имали оракули от Сезон на костите XVI насам.
- Надявам се скоро да се наредя сред онези, които й служат, Лорде. - В тона му прозвуча ледена нотка.
- Не се и съмняваме, 12 - намеси се Надзирателят. - Както и че ще се представиш достойно срещу Емитите на втория си тест. Двамата тъкмо отивахме към Мъртън, за да се присъединим към батальона му. Плейона и Алсафи ще ги водят.
- Те знаят ли за ранения червеноризец? - попита Лордът.
- Да. Ще преследват същия Емит, който го е ухапал.
Лордът едва забележимо смръщи вежди.
- Е, желая ти успех в начинанието, 12 - каза.
Оракулът се поклони отново.
- Но всъщност има и още една причина визитата ни - добави Надзирателят. - Дошъл съм да отправя към сънебродницата една покана, ако разрешите.
Лордът обърна лице към него. Надзирателят прие мълчанието му за съгласие и продължи:
- ХХ-40, по случай този Сезон на костите, двайсетият Сезон на костите, организираме много специално тържество. -Той направи широк жест по посока на Птичарника. - Най-добрите ни развлекатели. Истински пир за сетивата. Вакханалия от музика и танци, на които ще се изявят всички момчета и момичета.
- Имаш предвид Двестагодишнината - рече Лордът.
За пръв път чувах тази дума.
- Именно - усмихна се Надзирателят. - Церемонията, по време на която ще се подпише Великият териториален акт.
Това не ми звучеше добре. Още преди той да продължи, бях заслепена от видение.
Като оракул Ник умееше да праща беззвучни образи през етера. Наричаше ги „хризми“ - гръцка дума, която не можех да произнеса, затова им казвах просто „снимки“. 12 притежаваше същата дарба. Видях часовник, двете стрелки на който сочеха дванайсет, последван от четири колони и ред стъпала. Щом при-мигнах, видението начаса изчезна. Отворих очи и видях вперения му в мен поглед. Всичко бе отнело не повече от секунда.
- Да, в течение съм - казваше Лордът. - Давай по същество, Надзирателю. 40 се нуждае от почивка.