Върховният повелител

Сония си пое рязко дъх. Десният ръкав на мантията му висеше странно и тя видя, че е бил разрязан. От лакътя до китката му имаше яркочервен белег. По бледата му кожа се забелязваха кървави петна и струйки.

— Какво се случи? – ахна тя, след което бързо добави: – Върховни повелителю.

Акарин отмести погледа си от нея към Такан и тихо изсумтя.

— Очевидно няма да мога да си почина, докато не ви разкажа всичко. Влезте, седнете.

Такан влезе в стаята. Сония се поколеба, но го последва. Досега никога не беше виждала спалнята на Акарин. Допреди седмица дори мисълта за нея я ужасяваше. Тя се огледа, но видяното я разочарова.

Мебелировката бе подобна на нейната. Хартиените пана, които покриваха прозорците, бяха тъмносини, в тон с огромния килим, който покриваше по-голямата част от пода. Вратата на килера беше отворена. Вътре имаше само мантии, няколко наметала и манто.

Когато отново се обърна към Акарин, Сония установи, че той я наблюдава с лека усмивка. После я покани с жест да седне.

Такан взе каната с вода от шкафчето до леглото. Измъкна парче плат от джоба си, навлажни го и го подаде на Акарин. Върховният повелител взе парцала от ръката му.

— Имаме нов шпионин в града – каза той, докато забърсваше кръвта си. – Но според мен тя не е обикновена шпионка.

— Тя ли? – прекъсна го Сония.

— Да. Жена. – Акарин подаде парцала на Такан. – И това не е единствената разлика между нея и предишните шпиони. Тя е необичайно силна за бивша робиня. Отскоро е тук и не може да е натрупала силите си чрез убийствата на имардинци. Щяхме да знаем, ако е убивала хора.

— Подготвили са я? – предположи Такан и стисна здраво окървавения парцал. – Позволили са й да вземе силата на робите си, преди ла тръгне?

— Може би. Каквато и да е причината, тя беше готова за битка. Подведе ме да мисля, че е изтощена и когато се приближих твърде много, ме поряза. Все пак не беше достатъчно бърза, за да ме хване за раната и да източи силата ми. След това се опита да привлече вниманието на околните към битката ни.

— За да я оставите да избяга – заключи Такан.

— Да. Сигурно си е мислела, че ще предпочета да я пусна, отколкото да застраша живота на останалите.

— Или е разбрала, че предпочитате Гилдията да не узнава за битките между магьосници в копторите. – Такан сви устни. – За да възстанови силата си, тя ще убие отново.

Акарин мрачно се усмихна

— Не се и съмнявам.

— А вие сега сте по-слаб. Не разполагахте с достатъчно време, за да се възстановите след последния шпионин.

— Това няма да представлява проблем. – Той погледна към Сония. Една от най-силните магьосници на Гилдията ми помага.

Сония наведе очи и усети как се изчервява. Такан поклати глава.

— Нещо не е наред. Тя е твърде различна. Жена. Никой ичани не би освободил своя робиня. И е силна. Коварна. Въобще не се държи като робиня.