Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Като се метна на коня си, Дрейвън изчака, докато Емили казваше довиждане на Кристина, която държеше голяма, подвързана с кожа книга в ръцете си.
– Ще пишеш ли, когато се роди бебето? –попита Емили.
– Добре, а ти ще трябва да дойдеш да ме видиш отново.
Емили отправи поглед към Дрейвън.
– Ще видя какво мога да направя.
Кристина кимна и подаде книгата на Емили.
– Това е за теб.
– За мен? – Емили започна да я отваря, но Кристина затвори книгата и поклати глава. –Това е за когато си сама, уединена в стаята си.
- Но...
– Емили, – прекъсна я Кристина с напрегнат тон. – Това е за когато си сама. Засяга нещата, за които говорихме по-рано тази сутрин.
Устата на Емили оформи перфектно О, когато значението на думите на Кристина достигна до нея.
Дрейвън размени поглед със Саймън, който сви рамене, сякаш нямаше идея за какво разговарят жените.
Но Дрейвън знаеше. Имаше още по-голям заговор на лице. И нямаше търпение да сложи ръце върху споменатата книга, за да види каква точно пакост планираха, защото имаше леко съмнение срещу кого беше.
Кристина помогна на Емили да прибере на сигурно книгата в дисагите.
– На добър път.
Емили докосна ръцете ѝ, след което каза довиждане на Орик.
– Готова съм, милорд – обърна се тя към Дрейвън. – И ви благодаря за търпението.
Той кимна рязко на Орик, преди да насочи коня си напред и да поведе групата през двора на замъка. Поне през следващите дни нямаше защо да се безпокой, че ще е близо до дамата. Тя щеше да прекара пътуването на коня си, както той на своя.
Най-накрая щеше да има спокойствие.
* * *
– Какво имаш предвид с това, че конят ѝ е окуцял? – изръмжа Дрейвън, като погледна към неговия рицар Арнолд.
– Може да видите сам, милорд – каза той и отстъпи назад.
Дрейвън вдигна задното ляво копито и го видя. Осакатен кон?
Самата съдба ли заговорничеше срещу него сега?
Ако не беше убеден в противното, щеше да се закълне, че Емили или Саймън имат нещо общо с това. Но той беше държал дамата под око през цялото време и знаеше със сигурност, че тя не е направила нищо, за да нарани коня.
Беше просто едно от онези нещастни, ужасни, изтръгващи вътрешностите неща.
– Добре тогава – каза Дрейвън, като отпусна копитото на коня. – Махнете седлото и ще ви поверя отговорността да върнете коня в Рейвънсууд в бавен ход, за да го предпазим от повече наранявания.
– Да, милорд.
– Саймън – каза Дрейвън, като погледна към брат си, който седеше на коня си и ги наблюдаваше. – Дамата ще язди с теб.
Емили прекоси малкото разстояние, което ги делеше и каза с нисък глас.
– Няма да яздя с него, милорд.
– Ще правите това, което ви се казва.
Тя повдигна вежди неодобрително.
– Няма да използвате този тон с мен.
– Жено – изръмжа той с глас, който щеше да постави възрастни мъже на коленете им и да ги накара да се разтреперят от страх. – Това не е игра.
Лицето ѝ беше спокойно, но по него нямаше нищо от съпътстващия го страх, който беше свикнал да вижда. Изглеждаше сякаш неговото ръмжене я предизвиква.
– Много сте прав, милорд. Не е игра. Или ще яздя с вас или ще ходя.
Дрейвън я погледна.
– Нямате ли здрав разум, та ме притискате така?
– Имам много здрав разум.
– Тогава ще яздите със Саймън.
– Няма.
По крайно упорития вид на челюстта ѝ, можеше да каже, че тя нямаше намерение да отстъпи.
– Ако вие сте най-кротката от дъщерите на Хю, тогава си мисля, че никога няма да имам привилегията да се запозная със сестрите ви.
Като осъзна, че спорът с нея, щеше да е загуба на време, Дрейвън отстъпи.
– Качвайте се на проклетия кон.
Емили осъзна, че може да го е притиснала малко повече. Може би не трябваше да е толкова безсрамна, в края на краищата. Но все пак баща ѝ казваше, че нейната смелост е едно от най-привлекателните ѝ качества.
Докато се качваше на седлото, тя не мислеше, че лорд Дрейвън ще се съгласи с него. В действителност, ако се съди по сковаността на тялото му, докато се качваше след нея, не мислеше, че той мисли много за нея в момента.
Тя отвори уста за да се извини.
– Не говорете – рязко каза той. – Нито една-едничка дума.
Емили стисна устни и се закле да не ги отваря отново, докато той не ѝ се извини за острия си тон.
Дрейвън я почувства да се сковава в скута му и разбра, че я е обидил. Така да бъде. Той не мислеше, че може да издържи да я чувства притисната към себе си, докато се обръщаше към него с този неин копринен глас. Наистина, цялото тяло го болеше от копнеж до такава степен, че не знаеше дали ще може да издържи.