Прекрасният нов свят

— Но той си върши много добре работата — обади се Хенри с лицемерно великодушие.

— Знам. Но това е още една причина за повече строгост към него. Умствените му способности налагат и съответни нравствени отговорности. Колкото е по-надарен един човек, толкова е и по-голяма вероятността да се отклони от правия път. По-добре да пострада един, отколкото мнозина да бъдат покварени. Помислете безпристрастно по този въпрос, господин Фостър, и ще видите, че никоя простъпка не е толкова ужасна, колкото престъпването на общоприетите правила за поведение. Убийството лишава от живот само отделния индивид — но в края на краищата какво представлява отделният индивид? — Като замахна широко с ръка, той посочи към строените в редица микроскопи, към епруветките и инкубаторите. — Та какво по-лесно от това да произведем един или колкото си поискаме нови индивиди? Престъпването на общоприетите правила за поведение е заплаха не само за живота на отделния индивид. То нанася удар по самото Общество. Да, по самото Общество — повтори той. — Но ето го и него.

Бърнард бе влязъл в залата и вървеше към тях между редиците на осеменителите. Прикриваше безпокойството си под лустро от наперена самоувереност.

— Добро утро, господин Директоре! — изрече той с нелепо гръмогласен тон, след което, за да поправи грешката си, добави невероятно тихо, почти писукайки: — Бяхте ме помолили да дойда тук, за да разговаряте с мен.

— Точно така, господин Маркс — рече важно Директорът. — Наистина ви помолих да дойдете тук. Доколкото разбирам, върнали сте се от отпуск снощи.

— Да — потвърди Бърнард.

— Такааа — повтори Директорът, удължавайки „а“-то. После внезапно повиши глас: — Дами и господа! — изрева той. — Дами и господа!

Песента на момичетата от епруветките и разсеяното подсвиркване на микроскопистите секнаха отведнъж. Настъпи гробна тишина; всички се заоглеждаха наоколо.

— Дами и господа! — повтори още веднъж Директорът. — Извинете ме, че прекъсвам заниманията ви. Неприятен дълг ме принуждава да постъпя така. Сигурността и устойчивостта на Обществото са в опасност. Да, дами и господа, в опасност. Този човек — той посочи обвинително към Бърнард — този човек, който е застанал тук пред вас, този алфа-плюс, комуто бе дадено толкова много и от когото трябваше да се очаква пак толкова много, този ваш колега — или дали не ще е по-добре да избързам и да кажа този ваш бивш колега? — изобщо не оправда гласуваното му доверие. Със своите еретични възгледи за спорта и сомата, със скандалните си нарушения на общоприетите правила за сексуален живот, с отказа си да следва учението на Нашия Форд и да се държи в извънработно време като „бебе в бутилка“ — тук Директорът направи Т-образен знак, — той, дами и господа, доказа, че е враг на Обществото, че е рушител на устоите му, на всеобщия Ред и Устойчивост и че е заговорник срещу самата Цивилизация. Поради тази причина предлагам той да бъде позорно уволнен от поста, който заема в този Център; предлагам незабавно да бъде преместен в някой подцентър от най-нисък ранг и за да може наказанието му да бъде от най-голяма полза за Обществото, да бъде изпратен колкото се може по-надалеч от всеки важен населен център. В Исландия той ще има най-нищожна възможност да отклонява другите от правия път със своя противофордов пример. — Директорът направи пауза и като скръсти ръце, се обърна важно към Бърнард. — Е, Маркс — рече той, — можете ли да представите някакъв довод, който да ме възпре да изпълня присъдата, която току-що произнесох?