![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Е, никой ли не съобщава на господаря за това нарушение?
– Миналата година дойде Хъзър Реис. Ибрахим паша не беше съгласен да се построят нови кораби. Да видим този път...
Прекъсна го, все едно страшно се е зарадвал:
– Ей, наистина ли Хъзър Реис е тук?
– Тук е! – посочи с ръка някъде там.
Погледна в същата посока, но освен византийските тухли от задната стена на една порутена сграда, не видя нищо друго. Мехмед се разсмя:
– Хей, победоносецо, в нашата готварница ли търсиш великия Хъзър Реис? – Разсмя се пак на собственото си остроумие. – Фасадата на сградата ни пречи да виждаме корабите. Ако тръгнеш по брега, в началото на Златния рог ще видиш пет галери с пуснати котви. Да речеш, по нищо не се различават от другите, но още при пръв поглед ще разбереш, че не е така. Тези пет веднага се открояват, дори да са разпръснати сред четиридесет-петдесетина плавателни съда... Личат си по сиянието на победите, озарило техните мачти, по ореола на героите, по гордите победоносци. Хъзър Реис е в една от тях.
„Ето ти три важни сведения!“ – отчете си той наум.
Първо: Османлиите не строят нови кораби.
Второ: Барбароса е в Константинопол.
Трето: Моряците не обичат пашата, великия везир.
Като му дойде редът, седна на камъка пред помпата. Изми се с леденостудената вода. Нахлузи обувките си на мокри крака и последвал другите моряци, влезе в джамията. Намери си удобно място. Постави палци зад мекото на ушите и се приготви за намаз. В съзнанието му прозвуча гласът на Светия отец: „Да не си пренебрегнал намаза! Дръж се така, сякаш го правиш. Всеки да те вижда!“
Помисли си: „Ето на, виждат ме!“
След намаза веднага изтича в готварницата, точно срещу джамията. Коремът му стържеше от глад. Тъкмо прекрачваше вратата, когато зад него прогърмя като топовен залп нечий глас:
– Хей, я се спри! Кой си ти?
Цял се вцепени, както тогава.
Прехапа устни, за да не изкрещи: „Алехандро, Божият избраник!“
***
В столовата на Корпуса на морските пехотинци Алехандро сърбаше машинално сутрешната си чорба. Изглежда, преживяваше отново деня, когато чу за последен път този въпрос: „Хей, я да видим! Кой си ти?“
Гласът прогърмя тъкмо когато изкачваше стъпалата срещу кулата.
Обърна се. Шапката с перо, тежката пелерина пред рамо, шпагата на пояса и кожените ботуши с кончове до коленете веднага подсказваха, че мъжът с мрачната физиономия е важна личност.
Подрънквайки с шпагата, човекът изкачи стъпалата на бегом, за да го настигне.
– Кой си ти? – отново изсъска, този път направо в лицето му.
Бодна го в гърдите с показалец. Тъкмо да повтори, той му хвана ръката във въздуха и произнесе:
– Алехандро! Алехандро Хосе Алтамирано дел Кастильо!
Раздруса силно ръката му, после я пусна.
– Откъде идваш? – попита важният.
Този път тонът на разпитващия бе по-мек, но не сваляше подозрителния си поглед от него, явно се мъчеше да разгадае какво се мъти н главата му.
– От ада!
– Къде отиваш?
– Там, където ми казва Исус Христос!
– Защо? Какво се надяваш да намериш там?
– Пламъкът на отмъщението!
– Пътят ти е дълъг и стръмен. Изпълнен е с опасности. Как ще стигнеш дотам?
– Като кобра! Тихо и смъртоносно!
Дотук не свалиха очи един от друг дори и за миг. Бяха толкова близо, че без малко носовете им да се допрат. При този отговор наконтеният мъж леко се отдръпна. Прекрачи още две стъпала. Внезапно се спря, обърна се и го погледна:
– Кой каза, че си?
– Алехандро Хосе Алтамирано дел Кастильо.
– Алехандро. Какво си ти? Кой по дяволите, кой си ти?
Този път той пристъпи двете стъпала. Доближи лицето си съвсем близо до лицето на онзи. Впи очи в неговите.
– Избраникът на Бога! Ами ти кой си?
– Камата на Бога!
Алехандро с рязко движение отхвърли назад разпиляната си по раменете дълга коса и прошепна:
– Служителите на вярата са мои приятели!
– Идвай тогава, избранико Божи! – отвърна мъжът с убийствен поглед.
– Последвай ме! Трябва да си поговорим!
***
При входа на столовата пред него се изпречи някакъв мъж:
– Ти ли си онзи от Алаийе?
– Да. Исмаил, синът на Мурад.
– Идрис Реис те вика.
– Кой е той?
Мъжът се изненада, но не се издаде.
– Господарят на корабостроителницата. Слез в големия док и попитай за Идрис Реис. Ще ти покажат къде е.
– И като го намеря – какво?