Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В американското издание на книгата Уест твърди след проведени разговори с разузнавачи, че „някои имена ще бъдат премахнати“, тъй като става въпрос за офицери, „които са предприемали опасни мисии в чужбина, и ако бъдат идентифицирани, това ще представлява заплаха за тях“. След като имената са променени, книгата е публикувана.
Уесън
Псевдоним, под който сержант от военновъздушните сили на САЩ шпионира за руснаците. Уесън е роден в Англия, служи във военновъздушните сили от 1957 до 1963 г. отначало като радист, а след това — като оператор на оръжейни системи. Разследване за шпионска дейност във военновъздушните сили води до подлагането му на разпит. Следователите са убедени, че е шпионин. В досието и докладите му е даден псевдонимът Уесън. Развитието на случая не е публично оповестено.
УЗОС
Управление за защита на отбраната и сигурността (Direction de la Protection de la Securite de la Defense — DPSD) — френска разузнавателна агенция, която отговаря за вътрешната сигурност във военните бази и съоръженията за защита.
Агенцията, известна под името Секюрите милитер (Securite militaire — Военна сигурност), отначало отговаря за тези дейности, но понякога извършва ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ и съставя досиета за политическите убеждения на служещи във въоръжените сили. Следвайки френската традиция при грешки от страна на разузнавателна агенция да се променя името, през 1981 г. Секюрите милитер се превръща в УЗОС.
От 1992 г. УЗОС е под командването на Управлението на военното разузнаване, също както и ВТОРО БЮРО.
Уизнър, Франк (?–1965)
Един от известните представители на американското разузнаване, който служи в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) през Втората световна война и в ЦРУ — по време на Студената война.
През 1934 г. завършва юридическия факултет към университета на Вирджиния, след което постъпва в правна фирма на Уолстрийт. Когато САЩ влизат във Втората световна война, той е мобилизиран и разпределен във военноморския флот. Получава назначение в УСС, след като работи в отдела за TP (тайно разузнаване). След войната капитан III ранг Уизнър е един от сътрудниците в УСС, които отговарят за ОРГАНИЗАЦИЯ ГЕЛЕН и наблюдават съветското присъствие в Източна Европа.
Уизнър се завръща на Уолстрийт, но интересът му към международните въпроси го кара през 1947 г. да постъпи на работа в Държавния департамент като помощник-секретар по въпросите на окупираните страни.
През юни 1948 г. СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ създава Управление за координация на политиката (УКП) към ЦРУ със задачата да изпълни програмата за политическа, психологическа и икономическа война срещу Съветския съюз. По замисъл УКП ще бъде финансирано от неизползвани фондове на ЦРУ и няма да бъде под контрола на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Ръководителят на УКП ще получава насоките си за действие от обединен съвет на Министерството на отбраната и Държавния департамент. Държавният секретар Джордж Маршал избира Уизнър за ръководител на УКП.
„Системата бе нещо съвсем неопределено, но хубавото бе, че проработи такава, каквато бе…“ — пише ветеранът от разузнаването Рей Клайн в „Тайни шпиони и учени“ („Secret Spies and Scholars“, 1976).
УКП се разраства бързо. В историята си за американското разузнаване „Предателство на честта“ („Honorable Treachery“, 1991) Дж. О’Тул пише:
Въпреки че бе изключителен и енергичен, Франк Уизнър нямаше талант за ръководител и откри, че трудностите при управлението на новосъздадена правителствена организация се определят до голяма степен от същността на тайните операции. Американското правителство имаше малък опит с подобни неща. Военновременното УСС си бе научило урока, а най-основният бе, че тайните операции не могат да се управляват с бюрократични принципи, като се следват стриктните принципи на властта.
УКП страда и от съревнованието с някои други отдели на ЦРУ, най-вече с Отдела за специални операции. Когато става директор на Централното разузнаване, Уолтър Бедел Смит предприема стъпки УКП да премине към ЦРУ. Създаден е нов Планов отдел — название за ПРИКРИТИЕ, който да ръководи както УКП, така и Отдела за специални операции. Промяната е извършена през 1951 г. За ръководител на Плановия отдел е назначен АЛЪН ДЪЛЕС, а Уизнър остава ръководител на УКП.
Когато през юни 1950 г. започва Корейската война, УКП на Уизнър създава бази в Япония, за да провежда от тях операции в Корея. Дори и след американското дебаркиране в Инчхон, което е началото на масираното съюзническо дебаркиране, УКП продължава да провежда тайни операции зад вражеските линии.