Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Историкът Самюъл Елиът Морисън пише, че в началото на Втората световна война Уилкинсън „беше един от най-значителните умове във въоръжените сили“. Като контраадмирал през октомври 1941 г. той е назначен за директор на военното разузнаване. По неговите съвети дешифрираните материали МЕДЖИК (японските дипломатически комуникации) се разпределят сред висшите служители във Вашингтон. Уилкинсън и неговият щаб не получават разрешение да дават разузнавателна оценка и по този начин голяма част от Меджик и други разузнавателни сведения са разпилени. Оценката на материалите, предвиждането на бъдещите японски действия и решението, кой трябва да ползва информацията, са отговорност на офицера по военните планове контраадмирал Ричмънд Търнър. Уилкинсън, който разполага с офицери, знаещи японски език, а нюансите в езика са от особена важност при японците, получава нареждане „да не разработва намеренията на врага“.
Търнър внимателно преглежда тази информация, като подава части от нея само на онези, за които преценява, че трябва да я видят. Затова в американския военноморски флот няма цялостна картина, а още по-малко — във Вашингтон, за действията на японския флот. Но, както пише Морисън в „Изгряващо слънце в Тихия океан 1931 — април 1942“ („The Rising Sun in the Pacific 1931 — April 1942“, 1948): „… когато адмирал Уилкинсън направи същата недооценка на вражеските възможности и надцени здравия разум, както би постъпил всеки друг, резултатът щеше да бъде същият, ако бе признат за виновен.“
След като Търнър контролира цялата информация, не съществува никаква възможност за цялостен анализ на японските възможности и потенциалната им насока на действие.
Друг въпрос за спорове е фактът, че Уилкинсън и Търнър задържат разкодираните дипломатически съобщения Меджик и не ги предават на военноморския флот и армейското командване в Пърл Харбър, въпреки че вероятността да окажат помощ на тези командири и да ги алармират за предстоящата японска атака е малка.
Що се отнася до американските войски на Филипините, то те там са имали своя шифрова машина ПЪРПЪЛ, с чиято помощ армейският и военноморският щаб са четели японските дипломатически кодове.
Липсата на централизиран екип по анализите, а също и недопускането на Уилкинсън да осъществи идеите си и изключително висококвалифицирания си екип неминуемо водят до изненадващото за САЩ нападение.
Уилкинсън се оттегля от поста директор на военното разузнаване през юли 1942 г. и се прехвърля в Тихия океан като командир на бойни кораби. През останалата част от Втората световна война командва няколко десанта на американските войски на острови, окупирани от японците.
Уилкинсън загива при автомобилна катастрофа.
Уилмът, Джеймс
Вж. БРАУН, РЪСЕЛ.
Уилс, Едуард (1694–1773)
Английски епископ, криптограф от XVIII в., наследил дейността на ДЖОН УОЛИС и внука му Уилям Бленкоу като водещи декодировчици по онова време. Става „декодировчикът“ на Англия.
Уилс, също като Уолис, е свещеник. Но Уилс използва дейността си в декодирането, за да се издигне в църковната йерархия, и достига до епископ на Бат и Уелс. Той успешно използва уменията си да дешифрира кореспонденцията на Франсис Атънбъри — епископ на Рочестър, за да разкрие участието му в конспирация за възстановяването на Стюартите на трона. Криптографът се опасява, че когато докладва за това пред Камарата на лордовете, ще бъде принуден да разкрие техниката на своя уникален занаят. Но за негово щастие лордовете гласуват, „че не е удачно с оглед на обществената сигурност да се задават въпроси на декодировчика, чиито отговори могат да доведат до разкриване тайните на изкуството за дешифриране“. (Атънбъри е осъден и изгонен от Англия.)
От 1742 г. делото на Уилс продължава неговият най-голям син.
Уилсън, Едуин
Служител на ЦРУ, който продава оръжие и експлозиви на либийския лидер Муамар Кадафи.
Уилсън е арестуван през 1982 г. по обвинение в оръжеен трафик, а по-късно е осъден за заговор за убийството на правителствените следователи, които са го подвели под отговорност. Осъден е общо на 57 години затвор.
След като служи в американската морска пехота, през 1951 г. Уилсън постъпва в Управлението по сигурността в ЦРУ. Той се внедрява в Международния съюз на моряците и докато все още е в ЦРУ, работи в полза на този съюз. През 60-те години основава КОМПАНИЯ ЗА ПРИКРИТИЕ към ЦРУ Кънсалтънтс интернешънъл. Приблизително по това време границата между личните му сделки и тези на ЦРУ започва да се губи.