Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Критична оценка за дейността на Уилъби идва от негов колега в Тихия океан. В книгата „А аз бях там“ („And I Was There“, 1982) контраадмирал Едуин Лейтън — разузнавач от военноморския флот, пише:
Уилъби допускаше много грешки като разузнавач, тъй като бе убеден, че понеже непрекъснато и задълбочено чете военна история, е специалист по въпросите на стратегията. Което беше още по-лошо, проявяваше ревност и не понасяше други да се намесват. Макартър, въпреки че добре съзнаваше недостатъците му, го защитаваше, тъй като от цялата „банда“ бе единственият, който бе служил с него без прекъсване от 1941 до 1951 г. Макартър имаше склонност да приема думите му като слово Господне, особено когато Уилъби представяше разузнавателна преценка, която в повечето случаи беше благоприятна.
(Терминът „банда“ се отнася за висшите офицери на Макартър, които са били с него на Филипините, предимно на Батаан, където американските сили търпят поражение от японците през първите 4 месеца на 1942 г.)
Уин, Гревил (1919–1990)
Английски бизнесмен, изпълняващ ролята на посредник между английското и американското разузнаване, от една страна, и полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — западен шпионин в ГРУ (съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ), от друга. Уин учи в Нотингамския университет и през Втората световна война работи във военното разузнаване. През 1950 г. създава свой бизнес с експорт на тежко индустриално оборудване. Пътува често в чужбина и няколко пъти посещава Съветския съюз.
През декември 1960 г. се среща с Пенковски на конференция по въпросите на търговията в Москва. Пенковски моли Уин да го свърже с английското разузнаване (преди това се е опитвал напразно да се свърже с ЦРУ).
Уин започва дейността си на посредник през април 1961 г. Урежда Пенковски да бъде разпитан от МИ–6 и ЦРУ при посещенията му в Лондон и Париж.
През 1962 г. става ясно, че Пенковски е в беда, и се правят планове Уин да уреди бягството му на Запад от търговския панаир в Ленинград (Санкт Петербург). Според плана Пенковски е трябвало да бъде изведен от СССР в един от двата камиона с експонати на Уин. Уин се отправя отначало с камионите към Будапеща също на панаирно изложение с намерение след това през Хелзинки да стигне до Съветския съюз.
На 2 ноември 1962 г. Уин, напускайки Будапеща, неочаквано е заловен от въоръжени сътрудници на КГБ, качен е в лека кола и е отведен в неизвестна посока. На 22 октомври Пенковски вече е бил арестуван — факт, за който британското разузнаване все още не е било узнало.
Уин е откаран в Москва и прекарва следващите 6 месеца в ЛУБЯНКА при тежки условия, които понякога се редуват с добро отношение (дори му е позволено свиждане със съпругата му). КГБ се опитва да го принуди да признае за отношенията си с Пенковски.
Предаден е на съд в Москва заедно с Пенковски през май 1963 г. Уин е признат за виновен в шпионаж и осъден на 3 години затвор и 5 месеца в трудов лагер. В затвора към него се отнасят изключително зле, тъй като руснаците се опитват да осъществят размяна със заловени техни разузнавачи.
След по-малко от година, прекарана в затвора, на 22 април 1964 г. Уин е разменен с ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ, обвинен от британците за съветски шпионин.
Несистематизираният разказ на Уин за преживяванията му и връзката му с Пенковски е издаден през 1968 г. със заглавие „Контакт на улица «Горки»“ („Contact on Gorky Street“).
Уинтърботъм, Фредерик
Офицер от военновъздушните сили на Великобритания, който отговаря за разпространението на разузнавателните сведения от УЛТРА сред съюзническото командване през Втората световна война. Книгата му „Тайната на Ултра“ („The Ultra Secret“, 1974) е едно от най-ранните свидетелства за огромния успех на съюзниците в декодирането. Въпреки че 2 по-ранни книги разкриват тайната на Ултра, творбата на Уинтърботъм става популярна по цял свят (вж. ЕНИГМА).
В началото на Първата световна война той е младши офицер в Кралската глостърска хусарска доброволческа кавалерия. През 1916 г. успява да постъпи на военновъздушна служба и през април 1917 г. участва в битка над Франция. На 13 юли 1917 г. е свален и прекарва следващите 18 месеца като военнопленник.
След войната учи право в колежа Крайст чърч в Оксфорд. Заема се с фермерство и пътешествия. Когато се завръща във Великобритания през декември 1929 г., Уинтърботъм става представител на ВВС в МИ–6. Често пътува до Германия от 1934 до 1938 г., за да наблюдава действията на германските военновъздушни сили. През 1934 г. се среща лично с Адолф Хитлер и с други видни нацисти, а също и с висши офицери от бързо разрастващото се Луфтвафе. (През 1938 г. германците научават, че Уинтърботъм работи за МИ–6, и той е предупреден повече да не се връща в Германия.)